Преди кризата бях един от най-богатите предприемачи в региона…
Занимавах се с различни дейности и всичко ми вървеше. Тогава покрай мен се завъртя една красавица, начинаеща бизнес дама. Имаше малък шивашки цех и големи амбиции. Харесваше ми хем физически, хем духовно. Не беше от простакесите, които веднага си разтварят бедрата, като видят тузар. Ирена – така се казваше хубавицата, се държеше свенливо. Разведена била, но не заради изневери, а защото съпругът й се пропил. И не само се пропил, а и започнал да я ревнува. Мислел си, че той като е постоянно пиян и не може да я обслужва в леглото, някой друг върши тая работа. Нямал обаче никакви доказателства. И как да ги събере, като никога не изтрезнявал.
Няколко месеца само си разменяхме по-особени погледи с Ирена, докато уж случайно се събрахме в леглото. И както се държеше свенливо, като доближихме голите си тела, стана друга, ама съвсем друга. Тия работи трудно се обясняват, трябва да се изживеят…
Аз бях почти на 60 години, тя – едва навършила 30.
Наежих се като млад петел, повдигна ми се самочувствието и не само то. Реших на всяка цена да запазя това съвършено създание, което ме караше да се чувствам истински мъж. Построих й нова производствена база, открих й офиси в почти цялата страна, намерих й пазари тук и в чужбина. А Ирена ми се отплащаше много добре. Винаги ме изненадваше с нещо. И на мене ми се искаше да изкукуригам като презадоволен петел. Но за съжаление взех да кукуригам от отчаяние, защото бизнесът ми рухна като пясъчна кула.
Ирена се навърташе край мене, успокояваше ме, питаше какво още ми е останало. И така, докато нищо не ми остана. Тогава започнах аз да я търся.
Отначало се извиняваше, че има много работа, че пътува из страната. След това спря да си вдига телефона. Един от малкото приятели, които ми останаха след фалита, ми каза, че Ирена се е залепила като пиявица за един друг предприемач, който преди беше далеч, далеч зад мене… Ама сега дошло неговото време.
Опитах се да я видя поне веднъж, да й припомня каква беше и каква стана, като заживя с мен. Опитите ми останаха напразни. Една вечер се събрахме мъжка компания, пийнахме доста и им споделих какво е станало с красивото ми гадже. Те ме изгледаха от горе до долу и в един глас ми отвърнаха:
– Няма неплатена вярност, Пешо. Ти поне си бизнесмен, забрави ли това? Не бях го забравил, но си мислех, че има и поне малко любов в тоя свят. Ама нямало.
Пешо
Не ми се полага любов…прекалено съм грешна
Add comment