Допреди 2 години се втурвах в леглото на всеки добре изглеждащ мачо, без дори да се замисля.
Доставяхме си взаимно удоволствие нощем, а на сутринта си тръгвах с усмивка. За мен нямаше никакви бариери, спях дори със семейни мъже. Носеше ми се слава на незаменима любовница. Участвала съм в тройки, оргии и какво ли не. Страстта за мен беше на първо място, казвах си – имам ли нея, имам всичко. Винаги са ми шарели очите, да не говорим колко предизвикателно се обличах. Не искам да се хваля, но съм хубавица, не полагах никакви усилия, за да вкарам когото поискам в леглото си. Живеех разкрепостено и безгрижно, без да ми пука какво ще кажат хората.
Една сутрин, докато си пиех кафето в кварталното заведение, влезе непознат мъж с дълга, мазна коса, брадясал, да не говорим за дрехите му – стари и закърпени. Изпитах погнуса още в първия миг, в който го видях. От толкова свободни маси той реши да попита точно мен дали мястото е свободно. Боже, как можа и през ум да му мине, че ще го пусна да седне до мен! Наговорих му куп обиди и го разкарах по най-бруталния начин. Та той приличаше на клошар! Беше под нивото ми да седя до такова подобие на човек.
Прибрах се вкъщи, взех си душ, а, малко по-късно ми се обади Миро – един от поредните ми женени любовници, на когото бях взела акъла. Запътих се към хотела, в който щяхме да се срещнем. Родители, близки, приятели – всички се опитваха да ме вразумят, че по този начин се погубвам, но нямаше кой да ги чуе. Аз си оставах все същата вироглава и надута кучка. Живеех охолно, имах пари, кола, голяма къща… А любовта? Пълна заблуда, плод на въображението на глупаците!
Това казвах на приятелките си, които неведнъж плачеха на рамото ми, тръшкаха се и преживяваха поредната раздяла. Вместо да ги утеша, им се присмивах, че са наивнички.
Странното беше, че след онзи ден започнах непрекъснато да срещам мъжа от кафенето. Постепенно той се промени до такава степен, че дори не успявах да го позная веднага. Превърна се в страхотен, секси пич, на когото не можех да устоя. Една неделна вечер излязох с приятелки на дискотека. И той също се оказа там. Седеше на бара и още от вратата привлече погледа
ми. По едно време красавецът покани моята приятелка на танц, което направо ме побърка. Аз бях там, а той покани друга?! Не спрях да танцувам цяла нощ, направих всичко, за да ме забележи, а в главата ми се въртеше мисълта – как ли е в леглото? Уви, той така и не ме забеляза, не спря да се натиска с приятелката ми Симона. На тръгване ми бутна в ръката бележка. Развълнувана, изтичах в тоалетната да я прочета. И знаете ли какво пишеше? „Аз съм Младен от кафето, когото неотдавна ти унизи. Не ме прие на своята маса. Тогава ме пренебрегна, нека сега пренебрегнатата бъдеш ти от онзи, когото нарече боклук. Питаш се защо предпочетох твоята приятелка? Ще ти кажа – защото тя е човек, а ти не си!“ Краката ми се подкосиха, самочувствието ми се срина, усетих абсолютна празнина.
От онази нощ насетне се промених тотално. Вече се моля да срещна човек, когото да обичам и да ме обича, повярвах в любовта. Но греховете ми са много и сега си плащам за тях. Не искам да умра самотна. Дълго време го преследвах отчаяно, опитвах да му докажа, че не съм същата както преди, но той не ме допусна до себе си. Наскоро се ожени за Симона, а тя ми е комшийка. Мисля да замина някъде, за да не страдам, като ги гледам заедно. Мога да избягам от тях, но не и от съвестта си. Никога няма да си простя, че позволих на страстите да ме погубят.
Кучката, която повярва в любовта
Лекува ли се болката от нещастна любов?
Leave a reply