Искам да споделя с вас, че не е толкова лошо да оста­неш сам със себе си и да намериш в самотата убежи­ще, за да осмислиш живо­та си.

„Самотата е страшна; няма нищо по-страшно от самотата; трябва да отида сред хората, за да се спася от самотата.“

Повтарях тези дочути фрази от други са­мотници. Повярвах им. Опи­тах се да се боря, за да из­бягам от нея. Но къде?

Пи­тах се: като се съберат две самоти, няма ли да се полу­чи една още по-голяма? И веднага ми проблесна след­ната мисъл – защо да се страхувам от самотата, как­во може да ми причини тя? Господи, как не съм го раз­брала по-рано – самотата е идеалното убежище! В него сме аз и Бог, без посредни­ци. Боли ли самотата? Не!

Тя успокоява болката, нане­сена от загубата на близък човек, от егоизма на друг, от предателството на трети. Когато си сам със себе си, кой ще те обиди, излъже, измами; кой ще те подведе, отнасяйки те на ръце на върха и внезапно захвър­ляйки те в бездната? Кой ще те нарани жестоко до смърт, кой ще си тръгне без теб? Търсил си дълго чове­ка, предопределен един­ствено за теб, с когото да бъдеш едно цяло. Вярвал си, че е възможна идеална­та хармония. Отпуснал си се в обятията му като в топ­ло и сигурно убежище от житейските удари. Тогава, забравил да се пазиш, си станал твърде уязвим. Ду­шата ти е ограбена и опус­тошена като храм от ванда­ли. За добротата си получил зло. За обичта – омраза. За вярата – лъжи. За предано­стта – предателство. За ми­лосърдието – безсърдечие. За жертвоготовността – си се превърнал в жертва. Тази грешка се плаща най-скъпо, затова – бягай! С последните останали ти сили напусни прегръдката хищник. Дори да те боли и да копнееш някой да превърже раните ти, и да облекчи болката. Но пак започваш да търсиш две очи, пълни със състрада­ние, и две ръце, поднасящи топлина.

И си готов да по­вториш същите грешки. Спри! Недей! Не ти ли сти­гат толкова удари? Няма ли най-сетне детето в теб да порасне? Длъжен си да оцелееш сам! Не разбра ли, че трябва да се страху­ваш от хората, които лъжат, крадат, нараняват и убиват любовта? Тогава на помощ ще ти дойде самотата. В нея няма нищо страшно, с нея ще си в безопасност. Разтърсващото откритие е, че в самотата не си сам! Чувстваш нечие благо присъствие, което те уте­шава, стопява страховете ти, дава ти усещане за спо­койствие. Виждаш, че в крайна сметка всичко е между теб и Бога и никога между теб и другите.

Ако си извървял този път на страданието, ще разбе­реш, че най-доброто убежище е самотата.

Г. Тодорова

Издадох приятелката си, но спасих и брака и бизнеса им