Това се случи преди 4 г., тъкмо бях завършила 12-и клас.

Когато го срещнах, бях изпълнена с мечти, надежди и любов. Просто летях от щастие. Той беше син на един от богатите хора в града ни. Още на първата ни среща му казах: „Да, искам да съм с тебе!“ Не само че нямах гадже, но за мен той беше една сбъдната мечта. По онова време дружах с Ани – момиче, което всички отбягваха. Единствено аз не странях от нея. Когато ми беше криво или се бях скарала с мащехата си, отивах у тях. Дори рождения си ден реших да празнувам там. За съжаление обаче Любо се извини, че е настинал, и не дойде. Мислех, че това няма да развали настроението ми кой знае колко, но не беше така. Пийнах повече и по едно време направо виждах всичко наоколо тройно. В разгара на купона дойдоха познати на Ани на възрастта на баща й, също доста почерпени. В един момент като че ли по даден знак всички някъде изчезнаха. Останаха само трима от новодошлите. И тогава стана нещо ужасно – те ми налетяха. От двамата някак се измъкнах, но с последния не ми останаха сили да се боря. Той ме повлече през коридора и ме измъкна навън в градината. В дъното на двора, където няма съседи и никой нищо не чува, все пак ми запуши устата, шамароса ме силно и ме изнасили…

Няма да разказвам подробно какво стана на другия ден, ще уточня само едно – в крайна сметка разбрах, че всичко е било клопка, организирана от Ани. Искала е да ми отмъсти за любовта с Любо – харесвала го и не можела да ми прости, че е избрал мен. След преживяното в лапите на онзи мръсник аз се чувствах ужасно. Не можех дори да помисля за своето момче, без сърцето да ме заболи от спомена за изнасилването. Знаех, че никога няма да успея да му разкажа случилото се.

Затова го отблъснах – него, когото обичах. Той беше мъжът на мечтите ми. Избягвах да говоря и да се срещам с него. Трябваше да се разделим, но не знаех каква причина да измисля. Накрая го излъгах, че съм забременяла и съм махнала нашето бебе…Той онемя и направо ме презря.

Бях съсипана. Знаех, че окончателно го губя. С него си отидоха усмивката, радостта, любовта ми. Пред Любо изрекох тежка лъжа, но беше по-поносима от кошмарната истина. Ани – виновната за моето нещастие, проклех никога да не познае любовта.