Не мога да понеса, че дъщеря ми се съсипва.

Не знам как да започна. Имам дъщеря, която много обичам, но ми тежи, че се провалих като майка. Още от малка я глезехме много и въпреки че нямаме достатъчно пари, винаги сме се стремили нищо да не й липсва. Вече е на осемнайсет, суетна, но доскоро не смятах това за нещо лошо. Радвах й се, защото е истинска красавица.

Проблемите започнаха преди две години, когато срещна първото момче, с което имаше по-сериозни отношения. Той я взимаше от вкъщи и я изпращаше, държеше се много добре с нея. Беше от богато семейство, но самият той не се занимаваше с нищо. Затова не одобрявах, че непрекъснато й прави подаръци. Обясних й, че това не са негови пари, а на родителите му и не е правилно да ги харчи за нея. Отговорът й беше: „Че ако не са подаръците, защо изобщо да излизам с него!“ Не вярвах на ушите си. Момичето, което отгледахме с толкова любов и грижа, да се продава за някое и друго парфюмче, чантичка, портмоненце и други глупости! Направих всичко възможно да скъсат.

След това нямаше други връзки, което беше странно, защото – както ви казах – е привлекателно момиче. Започна обаче да закъснява. Казваше, че е с тайфата от училище, но знаех, че се беше изпокарала с приятелките си. За нови не бях чувала. Интересуваха я само гримове, маникюри, прически, солариуми. Уроците съвсем заряза и ходеше на училище само за да отбие номера. Ядосвах се, защото е умно момиче и има потенциал.

Един ден намерих в гардероба й дрехи и скъпи вещи, които не съм й купувала. Когато й поисках обяснение, се опита нещо да смотолеви и да ме излъже. Накрая все пак си призна, че излиза с много по-възрастен мъж от нея, който я обича. Казах й, че това е неморално, а тя ме заплаши, че ако отново се намеся в живота й, ще се изнесе.

Не знам какво да правя. Объркана и отвратена съм, че детето ми се превърна в това, което винаги съм ненавиждала – държанка. Не искам да я губя, но не мога и да гледам как се съсипва. Моля, помогнете ми!

Една отчаяна майка