Сирни Заговезни – какво се прави на този празник?

Да простиш и да ти бъде простено! Това е начинът, по който се завръщаме от отчуждението към сближението, от враждебността към любовта!

Но да простиш не означава само да не забелязваш недостатъците или дори по-лошо – с едно махване на ръка да отпишеш другите като безнадеждни и незаслужаващи внимание. Прошката не е безразличие, презрение или цинизъм. Само човек, който е осъзнал с цялата си душа истинския ужас от липсата на любов в света, който е почувствал безкрайната мъка от самотата, на която сам се е обрекъл поради егоизма си, е способен да прощава и да бъде простен. (Протойерей Александр Шмеман)

Седем седмици преди Великден празнуваме Сирни Заговезни – много обичан празник, който има различни имена в различните краища на България. От Прошка до Поклади и Сирница.

Много традиции са свързани с този празник и повечето са езически.

На трапезата е прието да имаме баница с яйца и сирене, варени яйца, варено жито, мляко с ориз, халва и други ястия без месо – маслини, таратор и др. Обичаят изисква да се прави „хамкане”. Връзва се червен конец за полилея и се спуска над трапезата, която е поставена под него. Наоколо са насядали цялото семейство и най-вече децата. На червения конец се връзва едно цяло варено яйце и се завърта, така че да обиколи всички. Всеки се опитва да го захапе, като в повечето случаи само успява да го удари със зъбите си. Този обичай се прави за здраве на цялото семейство, а този, който захапе яйцето – ще бъде най-здрав!

Обикновено младите ходят на гости на родителите си или кумовете и искат прошка, като казват „Прости!”, а те отговарят „Простено ти е!”. Целуването на ръка отдавна не се практикува, но пък е добре да се видите с по-възрастните си родители.

Освен това на този ден по села, дворове, паркове и градини се изчиства целият боклук от листа и клони, окапали през зимата, правят се клади и се запалват. От тук и името „Поклади”. С огъня се гони злото, а като намалеят пламъците се прескачат за здраве. Изпълняват се кукерски танци и най-различни игри и забавления, като жонглиране с огньове (огнен пой)– изкуство само за майстори!