В много семейства вината е неотменна част от възпитателните техники
Децата понякога са назидавани, че трябва да се срамуват от действията си. Ако това се случва често, може да се размие границата между „срамната“ постъпка, тоест че детето е направило нещо лошо, и то да придобие усещането, че самото то е лошо. Срамът води след себе си ниското самочувствие и подрастващият се завърта в омагьосан кръг. А в този кръг се настанява и чувството на страх, защото детето започва да се възприема като различно, „дефектно“ и се страхува от оценките на другите. Друг подход е възпитаването в свръх-отговорност, което също води до прекомерно чувство на вина. Няма как, когато те бутат към перфекционизъм, да не се стигне до разочарованието, че има и провали. Твърде често забравяме, че много събития не зависят от нас и наистина ни е трудно да ги приемам без самообвинения и укори. А трябва да учим и себе си, и децата да го правят.
Скъсайте с вината
Сигурно вече сте посочили пред себе си разочароващите събития от отминалата година. Направете трезв анализ, без емоционално да се пренасяте при тях, без да ги преживявате и да се обвинявате. Ако трябва, поговорете с онези, които може би сте засегнали. Освободете се от негативните емоции. Вместо да прехвърляте през съзнанието си къде са грешките ви, направете планове за промените, с които ще бъдете щастливи, пише списание „За жената“.
Leave a reply