УЖАС: Осиновеният ми син бройка родната ми дъщеря!

Ако търся началото на тази грешка, ще трябва да се върна още в ученическите години, когато от глупост, не­вежество и криворазбран срам от хората направих един криминален аборт. Пос­ле се ожених за добро мом­че, но не можах да забреме­нея и си втьлпих, че е от абор­та.

Осиновен син, бройка, родна дъщеря, страх, ужас

Минаха няколко години след сватбата. Свекърва ми и майка ми взеха да мърмо­рят, а мъжът ми почна да ме гледа накриво… Затова се съгласих, без много да се опъвам, да си вземем хране­ниче, т.е. да си осиновим дете. Братовчед ми работи в тази система и ми намери наистина подходящо бебе – здраво и хубаво, някаква сту­дентка го оставила. Отпусна ми се душата! Кръстихме де­тето Радосвет – на свекъра ми Райко, и всички бяхме щаст­ливи. Минаха две години и забременях, роди ми се пак момче, Стоян. А след още една година родих и дъщеря си Ангелина. Така от бездет­на майка станах многодетна, ама не се оплаквах, обичах си децата поравно и еднакво се грижех за тях.

За съжаление обаче няма на света пълно щастие. Взе­тото от нас чуждо дете израс­на грубо, непослушно и зло­намерено. Вече е на 13 годи­ни, но всички съседи се оп­лакват, че е невъзпитан, че нарочно разбива пощенски­те кутии, звъни по звънците и се крие, хвърля пясък в от­ворените прозорци, кърши цветята в градинките на чуж­дите къщи… Хванахме го с баща му, че ни пребърква джобовете и краде пари, че подправя подписите ни в уче­ническия си бележник, че взима насила от по-малките си брат и сестра джобните, които им даваме. Гледам ги понякога, седнали на масата да вечерят, и виждам със сви­то сърце, че родните ми деца са като мене – тихи, възпита­ни, свенливи. А осиновеното видимо е от друга порода – като пилето, излюпено от подхвърлено в чуждо гнездо яйце – твърде едро, твърде шумно, твърде нахално. Все­ки път, когато не го гледаме, то посяга и краде от чиниите на по-малките или ги рита под масата. Какво ли ни чака за­напред? Краят на онази ис­тория за кукувичето, дето из­блъскало другите птичета от гнездото, не е чак толкова приказен, това се случва и в живота. Не смея да си го по­мисля, че ще се случи и на нас. Виждам, че Радосвет по­чва да се окосмява, открих едно порнографско списание в леглото му, а и забелязах, че следи сестричката си Ани с погледи, които хич не са братски… Може би си въоб­разявам, но по-добре е да съм нащрек, отколкото да стане нещо страшно. Грешката, която допуснах навреме­то – от паника, че няма да имам свои деца, да осиновя чуждо, е вече непоправима, но можех ли да знам какво ме чака, когато поех малкото бебе в ръцете си.

Мария

Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:

lichna.istoria@gmail.com

 

 

Оказа се, че съм грешката на родителите ми

 

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар