След развода всичко отиде по дяволите и детето го отнесе.
В нашето общество има една несправедливост, от която и аз самият съм потърпевш. При развод обикновено се смята, че жената е тази, която по-добре ще се грижи за детето, нали е майка. Затова съдът в 99% от случаите го присъжда на нея. Така беше и в нашия случай. Никой не искаше да чуе, че бившата ми съпруга Камелия е лекомислена и безотговорна жена, на която не й пука дали синът ни Александър е ял, дали е спал, дали е болен или здрав.
Тя беше истинска красавица, бяхме гаджета с нея две години, а когато забременя, дори не искаше да задържи бебето – била млада, още не се на- живяла и не знам какво. Добре, че докато се чудеше, стана късно за аборт. Така Камелия прие да се омъжи за мен и ме дари със сина ми, когото обикнах повече от всичко. Тогава не осъзнавах, че големите й сини очи и дългите й крака, не са никаква гаранция, че ще е добра майка и съпруга. Уви, късно разбрах това. Все пак с огромни усилия в името на детето успях да запазя семейството си цели 4 години, докато бившата ми жена залетя по масажиста си и подаде молба за развод.
Разбира се, на делото ме изкара по-черен и от дявола. За нея нямаше никакъв проблем – винаги е умеела да лъже изкусно. А като прибавим и лъжливите й приятелки, се чудех кой ли е този отвратителен тип, който описваха свидетелските им показания. Естествено ставаше дума за мен.
Най-лошото дойде, след като се изнесох от жилището. Камелия побърза да изпрати Александър при родителите си на село, за да може да си развява коня, без той да й пречи. Бившите ми тъстове са елементарни, невежи и доста възрастни хора. Навремето я осиновили, когато наближавали 50-те. И там синът ми общува с кокошките, козата, кравата и с баба си и дядо си, които вече не приказват за нищо друго, освен за артрита и високото си кръвно. Детето от ден на ден затъпява все повече. Когато отивам да го видя, имам чувството, че Александър направо е подивял, почти не говори, по цял ден търчи из двора,гони котките и крещи като абориген. Няма и други деца, с които да общува, защото селото е почти обезлюдено.
Първо опитах с добро. Помолих Камелия да ми го даде, исках да го запиша в частна детска градина с изучаване на чужди езици, имам тази възможност. Тя обаче категорично отказа, само и само да ми прави напук. Знае, че това ме измъчва и за нея е балсам за душата.
Заведох ново дело, исках да докажа, че тя не се грижи за детето, а го е оставила на старите си родители. Тя отново домъкна лъжесвидетели, които в един глас убедиха съдията, че Александър е на село само през лятото, за да диша чист въздух и да яде екологична храна. Майка му била с него всеки уикенд и го обсипвала с грижи и любов.
Вече не знам какво да правя. Иде ми да откъсна врата на тази кучка, макар да осъзнавам, че вината си е само моя. Как можах да се оженя за нея?!
С.Алексиев
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
Не казвайте на детето „обичам те“ ако е лъжа!
Leave a reply