Наполеон се страхувал от черни котки, Сократ – от уроки, Юлий Цезар ненавиждал сънищата
Хенри VIII смятал, че магьосници са го оженили за Ана Болейн. Петър Велики панически се страхувал да минава по мост. Дори философът Самюъл Джонсън влизал и излизал от дома, като винаги стъпвал първо с десния крак. Лошите поличби карат милиони хора от половината земно кълбо да не показват бебето в огледалото, а в другата половина – да не отварят чадър у дома.
Очевидно суеверията и предразсъдъците са ни останали в наследство от дивите първобитни предци. Гроб на неандерталец, скитал по земята преди 50 000 години, издава вярата му в съществуването на отвъдното. Съществото е погребано с купчина храна, оръжие и въглен, за да може да си запали огън на онзи свят.
Днес е трудно да се каже защо именно черната котка е враг на щастието, а детелината с четири листа (отскоро ботаниците се научиха да отглеждат такива) -обратното. Но в древни времена всяко дребно и незначително явление имало своето обяснение.
Да не говорим за гръмотевиците, мълниите и затъмненията: ясно е, че всичко това е плашело до смърт нашите прапрадядовци и баби. Струвало им се, че светът е пълен с духове, и те се борели с тях ту с помощта на заешка лапа, ту със сол, ту с нокти… Когато един амулет не помагал, се появявал друг, след него – трети. И днес навсякъде около нас има изпълнени с магическо значение дреболийки.
И всъщност нищо не се е променило! Студентът прави контролно за отличен и – хоп! – химикалката става щастлива. Жокеят успява да изпревари всички с коня си в мрачен ден – и облачното небе започва да му носи късмет, пише вестник „Феномен“.
Leave a reply