Заради 500 лв. се разби дългогодишно приятелство.
Когато 500 лева им разказаха играта, двете имаха 20 години приятелство зад гърба си. Харесаха се още когато Криста започна работа в кантората, в която Анелия беше административен шеф. Разликата в годините им – в и половина, не личеше. Бързо усетиха, че нещата, които ги свързват, са повече от онези, които ги разделят Приятелството им започна с кафе, цигара, няколко офисни клюки, спешни справки, които за Анелия бяха много важни, а Криста ги направи кашона магия.
Отначало колегите наблюдаваха с интерес бързината, с която двете се сближават. Песимистите им даваха половин година, за да се скарат или за сделка, или за мъж. Оптимистите смятаха, че професионалните им интервал ще ги пържат заедно за дълго
Докато растеше в йерархията на фирмата. Анелия през цялото време дърпаше нагоре Криста със себе си. Помогна й да си намери мястото, да се докаже, да заслужи уважението на колегите и увеличението на заплатата си. Никой не се учуди, че след време двете напуснаха фирмата, която ги събра и ошлайфа, и вече като съдружнички започнаха собствен бизнес. Личният им живот се движеше на зиг-заг – докато при едната нещата вървяха, при другата зацикляха. После щастието и нещастието се преразпределяха. Въпросът е, че независимо какво преживяваха, те бяха една до друга. Не ги разделиха нито мъже, нито деца, нито клиенти, нито конкуренти Дуетът им изглеждаше непробиваем.
Никой не повярва, че това, което не успяха да направят хора и събития, свършиха едни 500 лева – сума, която и за двете не беше от съществено значение. Просто в един красив ден тези пари изчезнаха от касата в кантората. Служителите вдигаха рамене, защото не знаеха къде може да са се дянали, и не вярваха, че това се случва. Дори не обърнаха голямо внимание – все пак за 500 лева става дума, не за 500 хиляди. Може би затова не усетиха кога играта загрубя – Криста и Анелия ходеха като буреносни облаци, влизаха и нализаха от стаите, не повишаваха тон, но не говореха, а съскаха една срещу друга. Напрежението нажежи въздуха. Първа не издържа Криста- една сутрин пристигна преди другите, взе си папки, документи и лаптопа, остави ключовете, сбогува се с всички и в 9 и 5 напусна офиса, който с толкова мерак и амбиции беше създавала. Таеше някакви подозрения, но те й се струваха глупави, защото и за нея, и за приятелката й 500 лева не бяха животоспасяваща сума.
Анелия обаче не беше човек, който оставя магарето си в калта. Беснееше срещу онзи, които беше посегнал на парите, срещу Криста, която изрита като вулкан заради недоверието в нея, срещу подчинените си, които не виждаха нищо особено в случката. И срещу себе си за това, че се усъмни в приятелката си и не я спря.
Седмица след скандала жената, която чистеше офиса, напъна. Три месеца по-късно, засрамена, занесла 500 лева и се извинила, че е посегнала, но й трябвали спешно, ай било неудобно да ги поиска. Анелия веднага се обадила на Криста, а тя казала само: Така ли? Чудесно!“
Повече не се чуха, не се видяха. Не си простиха, че се оставиха една липсваща сума да разкаже играта на приятелството им.
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
Научих тежък урок – устата да не говори, какво виждат очите!
Leave a reply