Чисти сметки, добри приятели!

промоции

Заради 500 лв. се разби дългогодишно приятелство.

Когато 500 лева им разказаха играта, двете имаха 20 години приятелство зад гърба си. Харе­саха се още когато Криста за­почна работа в кантората, в ко­ято Анелия беше администрати­вен шеф. Разликата в годините им – в и половина, не личеше. Бързо усетиха, че нещата, кои­то ги свързват, са повече от онези, които ги разделят При­ятелството им започна с кафе, цигара, няколко офисни клюки, спешни справки, които за Анелия бяха много важни, а Криста ги на­прави кашона магия.

Отначало колегите наблюда­ваха с интерес бързината, с коя­то двете се сближават. Песими­стите им даваха половин година, за да се скарат или за сделка, или за мъж. Оптимистите смята­ха, че професионалните им ин­тервал ще ги пържат заедно за дълго

Докато растеше в йерархията на фирмата. Анелия през цялото време дърпаше нагоре Криста със себе си. Помогна й да си на­мери мястото, да се докаже, да заслужи уважението на колеги­те и увеличението на заплатата си. Никой не се учуди, че след време двете напуснаха фирма­та, която ги събра и ошлайфа, и вече като съдружнички започна­ха собствен бизнес. Личният им живот се движеше на зиг-заг – до­като при едната нещата вървя­ха, при другата зацикляха. Пос­ле щастието и нещастието се преразпределяха. Въпросът е, че независимо какво преживяваха, те бяха една до друга. Не ги раз­делиха нито мъже, нито деца, нито клиенти, нито конкуренти Дуетът им изглеждаше непроби­ваем.

Никой не повярва, че това, което не успяха да направят хора и събития, свършиха едни 500 лева – сума, която и за двете не беше от съществено значение. Просто в един красив ден тези пари изчезнаха от касата в кан­тората. Служителите вдигаха рамене, защото не знаеха къде може да са се дянали, и не вяр­ваха, че това се случва. Дори не обърнаха голямо внимание – все пак за 500 лева става дума, не за 500 хиляди. Може би затова не усетиха кога играта загрубя – Криста и Анелия ходеха като бу­реносни облаци, влизаха и нали­заха от стаите, не повишаваха тон, но не говореха, а съскаха една срещу друга. Напрежение­то нажежи въздуха. Първа не из­държа Криста- една сутрин при­стигна преди другите, взе си пап­ки, документи и лаптопа, остави ключовете, сбогува се с всички и в 9 и 5 напусна офиса, който с толкова мерак и амбиции беше създавала. Таеше някакви подо­зрения, но те й се струваха глупави, защото и за нея, и за при­ятелката й 500 лева не бяха жи­вотоспасяваща сума.

Анелия обаче не беше човек, който оставя магарето си в кал­та. Беснееше срещу онзи, кои­то беше посегнал на парите, срещу Криста, която изрита като вулкан заради недоверие­то в нея, срещу подчинените си, които не виждаха нищо особено в случката. И срещу себе си за това, че се усъмни в приятелката си и не я спря.

Седмица след скандала жена­та, която чистеше офиса, напъ­на. Три месеца по-късно, засра­мена, занесла 500 лева и се извинила, че е посегнала, но й тряб­вали спешно, ай било неудобно да ги поиска. Анелия веднага се обадила на Криста, а тя казала само: Така ли? Чудесно!“

Повече не се чуха, не се ви­дяха. Не си простиха, че се ос­тавиха една липсваща сума да разкаже играта на приятел­ството им.

Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:

lichna.istoria@gmail.com

 

 Научих тежък урок – устата да не говори, какво виждат очите!

 

 

Магазин за красота и здраве

Прочетете още:

Добавете коментар