Преди 40 години не си представях, че животът ми ще се развие по този начин.
Току-що получил музикалното си образование, се надявах, че ми предстои блестяща кариера по родните и чуждите сцени. Имах всички шансове, затова и предложенията валяха едно след друго.
Личният ми живот също се развиваше чудесно – много приятели, пари, жени…Всички ме ласкаеха, всички искаха да бъдат близки с мен и аз бях безкрайно щастлив. Ама нали хората казват – много хубаво не е на хубаво. Така и при мен внезапно дойде лошото. Появи се проблем с гласа ми, оперираха ме, като ми обещаваха, че след това всичко ще бъде както преди. Уви, загубих гласа си. Не че не мога да говоря, но за пеене и сцена вече не можех да мечтая.
Година след операцията изведнъж забелязах, че шумните компании край мен са изчезнали. Изпариха се и „приятелите“, и хубавите момичета, всяко от които искаше да бъда само неин. Разбира се, вече нямах и пари. Не мизерувах, обаче с една заплата нямаше как да бъда арабията, който постоянно черпи всички в бара. Добре поне, че работех. Това ме спаси да не стигна до лудост, нали съдбата ми беше отнела мечтите за блясък и кариера.
Освен работата имах и Мариана. Странно, тя беше едно от момичетата в моята някогашна компания, което преди почти не забелязвах. Стоеше встрани и само понякога виждах как ме гледа с големите си топли очи. Никога не поиска да спи с мен, нито направи намек за това – за разлика от другите. Не беше най-голямата красавица, но в никакъв случай не беше грозна жена. Бях много учуден, че когато излязох от упойката, точно тя беше до леглото ми. Родителите ми по това време бяха в чужбина, за лош късмет самолетът им закъсня и пристигнаха часове по-късно. Тогава Мариана си тръгна незабелязано, без нищо да каже. Появяваше се винаги когато ми беше криво или бях самотен. Не се сърдеше, когато бях кисел и досаден. Постепенно се сближихме й месец след операцията за пръв път я целунах. Тя си призна, че го е правела и преди – докато съм спял, ме целувала по челото.
Трябваше ми още много време, преди да разбера, че Мариана е жената, с която ще изживея дните си. И да си призная, оцених я истински едва след 10 години брак и две прекрасни дъщери. Днес вече имаме и внуци, двама от които носят моето име. Наближавам 70-те и понякога си мисля, че всъщност съдбата не се е подиграла с мен, както ми се струваше, когато загубих гласа си. Не – тя ми направи подарък. Представям си фалшивия блясък, който щеше да заличи истински стойностните неща и хора край мен. Можех никога да не забележа най-прекрасната жена в рояка празноглави мацки. Благодаря на Бога, че успях да отворя очите си и сред безброй лъскави стъкълца да видя истинския диамант, какъвто е Мариана. Открих и нови приятели, които са до мен не защото бях известен и винаги разполагам с пари, а просто защото добрите хора се надушват. Мога да кажа, че имам всичко, от което се нуждая.
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
Как така мен ще ме зареже жена!
Leave a reply