Що за приятелство е, когато е няма подкрепата в най-трудните моменти?!
С Мира никога не сме били особено близки – имахме общи приятели, но нищо повече зарадвах й се, когато се срещнахме в метрото. Подхванах банален разговор и в един момент усетих, че Мира изобщо не ме чува. Замълчах, а после тя се извини, че не ме е слушала. Видях сълзи в очите й.
Накарах я да слезем на първата спирка и още преди да сме намерили кафена, тя изплака болката си. Седмица преди 18-ата годишнина от сватбата мъжът й казал, че бракът им е изчерпан, най-добре е всеки да продължи живота си сам, затова нека по-бързо да уреди вьпроса юридически. Колкото до детето, ще се грижат за него заедно, той няма да липсва на дъщеря им. Обяснил още, че всичко е консултирал о адвоката си и той ще ги очаква в близките дни, за да задействат процедурата Мира била, меко казано, в шок. Направила няколко опита да поговорят, да разбере защо мъжът й е взел бързо и сам такова важно решение. Всеки път се натъквалата някаква причина разговорът да не се състои – нямал време, сто неща му висели на главата, преди отпуската трябвало да свърши какво ли не – тя дори не знаела, че е планирал романтично пътуване в Италия с новата дама на сърцето си… Била направо смазана.
Единственото хубаво в цялата каша било, че дъщеря им тогава гостувала на Ваня – най-добрата приятелка на Мира, която от години живеела в Лос Анджелис. Били неразделни от деца – израсли на две съседни улици, всички щуротии правели заедно, нямали тайни – нито за двойки, нито за гаджета, нито за странни пеперуди в корема и страхове от първия секс. И двете били единствени деца в семействата си и се имали за повече от сестри. Дори когато Ваня заминала с мъжа си на другия край на света, пак не се разделили – поне така мислела Мира. Посрещала приятелката си и семейството й, гостувала им, а този път по финансови причини изпратила детето само.
Естествено, обадила се на приятелката си и я помолила за поверителен скайп разговор в удобен момент – не искала момичето там да научава, че родителите й се развеждат. Дебнела Ваня и като се появила в скайпа, включила камерата и просто избухнала: „Развеждам се…“ Отприщила сълзите си, хълцала, опитвала се да каже нещо смислено, но нищо не се получавало. И не повярвала, че наистина е чула думите на Ваня; „Е, и какво? Нито си първата, нито си последната…“ По-леко щяла да понесе леден душ, отколкото студените думи и хладното безразличие на лицето на най-добрата си приятелка. Вината не била нито в техниката, нито в разстоянието, а в душата. Изведнъж Мира осъзнала, че двете са на светлинни години една от друга. Иначе Ваня никога нямало да си позволи да й говори така. Просто защото на приятел не се говори по този начин.
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
Мъжкото приятелство не е „женска работа“
Leave a reply