Не прави непоискано добро!

Когато Петър – мой колега от университета, ми разка­за тази история, се чудех да се смея ли, или да плача. За­щото в пълна сила отговаря­ше на максимата – не прави непоискано добро.

Навремето той имал при­ятел – Георги, още от казар­мата. В годините запазили добрите си отношения и чес­то си гостували семейно. Един ден му се обадила Ина – съпругата на Георги. Била много разстроена и плачела по телефона. Петър решил, че се е случило нещо непопра­вимо, притеснен запалил ко­лата и потеглил към дома на приятеля си.Там Ина му спо­делила, че отскоро разбрала, че Георги си има любовница. И не само това, ами „оная” му родила извънбрачно дете, за което той се грижи и доста от парите му отиват при не­законното му семейство. Жената плачела неутешимо, а Петър, приклекнал на коле­не, държал ръцете й и бършел сълзите й. Чудел се как да я успокои така, че да защити приятеля си я чиста мъжка солидарност, В този момент обаче домакинът се прибрал ненадейно и зава­рил двусмислената сцена. Разкрещял се и вдигнал стра­хотен скандал. Обвинил при­ятеля и жена си, че въртят любов под носа му, и заявил, че още сега отива да подаде молба за развод. После из­лязъл. Не стига това, ами се обадил и на съпругата на Петър – да й каже какви ги вършат неверните им поло­винки. Тя – люта македонка, изобщо не искала и да чуе мъжа си, който напразно я убеждавал, че няма никаква вина, че от добро сърце е отишъл да утеши Ина и че с пръст не я е докоснал. Но ма­кедонката изобщо не го слу­шала. Събрала багажа му в два сака и ги метнала дирек­тно през терасата.

Сега Петър живеел на квартира и чакал да излезе реше­нието за развода му. Адво­катът на жена му го оставил гол като пушка и по всичко личало, че ще се върне да живее в провинцията при родителите си-поне кварти­ра да не плаща, а работа все щял да намери.

– Разбираш ли – каза ми още той, – сега вече да видя, че човек обират пред мен, няма да се намеся. Защото като нищо после ще кажат, че аз съм крадецът!