Научих тежък урок – устата да не говори, какво виждат очите!

С моята приятелка бяхме медицински сестри в поликли­никата в нашия град. Споделяхме си всички тайни, разчи­тахме една на друга и много се обичахме.

Баща й беше лекар там, но всички го наричаха Мъжката пеперуда. Заслужаваше си това прозвище, защото не подбираше нито нашите колежки, нита своите – сваляше наред. И изобщо не се притесняваше, че всичко достига до ушите и на дъще­ря му, и на съпругата му, която работеше в администраци­ята на болницата.

Аз живеех в един от крайните квартали на града ни. Край блоковете преди време бяха засадили борови дръвчета, които вече бяха доста израснали. В един късен следобед, излизайки от входа ни, видях бащата на приятелката ми да излиза от тази малка горичка с една млада дама. Тя небрежно оправяше дългите си коси, а той – колана на панталона си. После се прегърнаха и тръгнаха към колата му, паркирана наблизо.

Понеже всичко казвах на приятелката си, и този път й споделих какво съм видяла. Тя като че ли не се изненада много, но припряно смотолеви: „Ние си го знаем татко, това си му е в кръвта.“

Какво се случи на следващия ден обаче. Оказа се, че съм допуснат фатална грешка, направо издънка, като съм разказала за поредния подвиг на мъжката пеперуда на дъщеря му. Приятелката ми споделила с мажа си какво съм видяла и тя направо побесняла. Явно вече й било дошло до гуша от шавливи я й съпруг. Вдигнала грандиозен скан­дал на доктора, след който последваха очни ставки, обяс­нения, клетви, обещания. Подложиха ме на безкрайни разпити – приятелката ми, баща й, майка й, дори непознатата дама. Не закъсняха и последствията: приятелството ни отиде на кино, докторът и жена му се разведоха, а после­дните думи на злополучната любовница към мен бяха: „На­учете се, каквото виждат очите ви, да остава само за вас. Затваряйте ги, затваряйте и устата си и заключвайте всичко видяно. Какво спечелихте, след като споделихте за сре­щата ми с доктора?“

Предостатъчни ми бяха тези тежки думи, които се за­биха в мен като остри стрели. Оттогава постъпвам точ­но така и никога няма да повторя подобна глупост да дрънкам наляво и-надясно на какво съм станала свиде­тел. Видяното остава само за мен!

Моника

Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:

lichna.istoria@gmail.com

Негодник – лепна ми срамна болест и ме изостави