С моята приятелка бяхме медицински сестри в поликлиниката в нашия град. Споделяхме си всички тайни, разчитахме една на друга и много се обичахме.
Баща й беше лекар там, но всички го наричаха Мъжката пеперуда. Заслужаваше си това прозвище, защото не подбираше нито нашите колежки, нита своите – сваляше наред. И изобщо не се притесняваше, че всичко достига до ушите и на дъщеря му, и на съпругата му, която работеше в администрацията на болницата.
Аз живеех в един от крайните квартали на града ни. Край блоковете преди време бяха засадили борови дръвчета, които вече бяха доста израснали. В един късен следобед, излизайки от входа ни, видях бащата на приятелката ми да излиза от тази малка горичка с една млада дама. Тя небрежно оправяше дългите си коси, а той – колана на панталона си. После се прегърнаха и тръгнаха към колата му, паркирана наблизо.
Понеже всичко казвах на приятелката си, и този път й споделих какво съм видяла. Тя като че ли не се изненада много, но припряно смотолеви: „Ние си го знаем татко, това си му е в кръвта.“
Какво се случи на следващия ден обаче. Оказа се, че съм допуснат фатална грешка, направо издънка, като съм разказала за поредния подвиг на мъжката пеперуда на дъщеря му. Приятелката ми споделила с мажа си какво съм видяла и тя направо побесняла. Явно вече й било дошло до гуша от шавливи я й съпруг. Вдигнала грандиозен скандал на доктора, след който последваха очни ставки, обяснения, клетви, обещания. Подложиха ме на безкрайни разпити – приятелката ми, баща й, майка й, дори непознатата дама. Не закъсняха и последствията: приятелството ни отиде на кино, докторът и жена му се разведоха, а последните думи на злополучната любовница към мен бяха: „Научете се, каквото виждат очите ви, да остава само за вас. Затваряйте ги, затваряйте и устата си и заключвайте всичко видяно. Какво спечелихте, след като споделихте за срещата ми с доктора?“
Предостатъчни ми бяха тези тежки думи, които се забиха в мен като остри стрели. Оттогава постъпвам точно така и никога няма да повторя подобна глупост да дрънкам наляво и-надясно на какво съм станала свидетел. Видяното остава само за мен!
Моника
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
Негодник – лепна ми срамна болест и ме изостави
Add comment