Чуйте ме, не ставайте поръчители за кредити в банка. На никого! Искам да ви разкажа как аз си изпатих жестоко в желанието си да помогна.
Всичко започна преди 9 години, когато една колежка (изглеждаше много почтен и свестен човек) ми се примоли да й стана поръчител, за да тегли заем от няколко хиляди. По принцип имах доверие в хората, пък и смятах, че я познавам добре. Бяха необходими двама поръчители и още една жена от нашата фирма прие да помогне. Останахме доволни, че го направихме, защото колежката беше сама с дете.
Тя ни обясни, че парите й трябвали, за да ремонтира спешно старата къща, в която живеели. Условията били отвратителни и дъщеричката й постоянно боледувала.
Първата година всичко беше нормално, макар че няколко месеца след изтеглянето на кредита колежката напусна и отиде да работи на друго място. Докато един прекрасен ден ми се обадиха от банката и ми казаха, че ще направят запор на заплатата ми, защото тяхната кредитополучателка престанала да внася вноските и не можели да я открият. Трябвало аз и другата поръчителка да ги погасим. С нея се притеснихме ужасно. Толкова, че тя вдигна кръвно, а аз се разболях от диабет и вити ли го – заболявания, които се причиняват най-често от стрес. И как не? Съпругът ми вече беше пенсионер по болест, а синовете ми още учеха. Самите ние едва свързвахме двата края. Разтичахме се, открихме брата на мошеничката (сами ще разберете защо я наричам така) и той обеща да внесе някаква сума, за да не ни притесняват от банката. Оплака ни се, че сестра му не работела от доста време, а била взела и още два други кредита. И близките си често завличала с големи суми. Оказа се, че всъщност живеят в хубава къща, наследство от родителите им. Но бившата ни колежка хитро прехвърлила своята част на името на дъщеря си и нямала никаква собственост.
Минаха още няколко години. Преди два месеца другата поръчителка почина от инфаркт. А месец след това, когато отидох да си изтегля заплатата от банкомат, сметката ми беше запорирана. С писмо ми обясниха, че причината е пак онзи неизплатен заем. Хукнах да издирвам съдия-изпълнителя. Предварително бях проверила, че могат да ми вземат част от сумата, но не и да ме оставят без лев. Обясних, че спешно трябва да си купя лекарства за диабета, че у дома много хора разчитат на моята заплата. Обещаха ми, че още на следващия ден ще свалят запора. Обаче когато отидох да проверя, се оказа тъкмо обратното – банката беше изтеглила всичките ми 870 лева.
По чудо открих мошеничката и тя, представете си, ми обясни, че не било от лошо чувство към мен, а просто времената били тежки. Все още била безработна, припечелвала от частни уроци и чистене на входове, но парите й стигали колкото да живее. Обеща ми, че след ден ще ми даде 200 лева, за да си купя лекарства и най-необходимото. Донесе ми 150, с другите 50 се наложило да плати телефоните си (представете си, не един, а два мобилни телефона!). Дори нямам думи, с които да нарека това безобразие. Добре, че през това време ми върнаха половината от моите пари, които ми бяха изтеглили от банката. Така било по закон! Вече щели да ми взимат само една втора от заплатата.
Знам, че и моята вина е огромна. Вина, че имах доверие в хората. Е, ще поправя тази грешка, но цената, която ще платя, ще е твърде висока.
Бориса Иванова, София
Финансовата страна на пазаруването
Leave a reply