Направи цялото семейство за срам и позор!
Помня деня, в който майка ми дойде вкъщи и отсече: „Край! С баща ти решихме – не можем повече да издържаме в тая криза. Ще се преместим при сватовете в големия апартамент, а нашия ще дадем под наем. Заплатите ни отиват само за сметки и храна. Те нямат нищо против. Снощи говорих с тях. Дори се зарадваха хората, че ще си имаме вечер и компания за по чашка. Какво толкова – разбираме се никога не сме се карали. Дано решението ни не попречи на връзката ви с Димитър.“
Димитър е съпругът ми. Оженихме се преди две години и живеем под наем. Нямаме пари за собствено жилище. От месец събираме документи да кандидатстваме за ипотечен кредит. Харесали сме маломерен двустаен, дано се получат нещата. Но какво имаше предвид майка ми, като каза дано не попречим на връзката ви? Вероятно това, че от самото начало с Митко се надявахме моите родители да се изнесат на вилата, както искаше баща ми, и да ни оставят сами вкъщи, докато се стабилизираме. Двамата щяха да пътуват с колата до работата си и вечер заедно да се качват до вилата. Не е повече от 15 километра. Но…не се получи. Майка ми е особнячка – каже ли нещо, закон е. Отказа да ни помогне, никой нямал право да и нарежда какво да прави в собствената си къща. Така е, спор няма. Пък и с Димитър не сме хора, дето ще тръгнат да ги притискат и да им се молят. При свекърва ми пък нямаше проблем да се нанесем, но отношенията на свекъра Иван с мъжа ми не са цвете за мирисане. Оня е кибритлия човек. Пали се от най-малкото, понякога дори се чудя на свекърва ми как го търпи. С властен характер е, цял живот той е определял правилата в семейството. Нещо като майка ми в нашето.
Е, събраха се старите, а какъв купон направиха първата вечер – мечта за всяко младо семейство, което затяга коланите. Слушаха музика, танцуваха, изпиха поне 4 литра червено мелнишко. Всъщност мама винаги е била по купоните. Пари за хляб може да няма, но за цигари и пиене винаги ще намери. С Митко си тръгнахме към 22 ч, а те издържали докъм 3 през нощта и се трупясали по леглата – мама и татко в бившата детска на Димитър, свекърът и свекървата – в спалнята. Кухнята, естествено, щеше да е обща, а холът – за купони вечер. Каква идилия само! Да се чуди човек как е възможно толкова различни хора да живеят под един покрив. Вярно, че майка ми е кулинарка, върти невероятни баници, свекървата също я бива – тя пък е по месните специалитети. Най-вкусно приготвя задушени меса – заек, дивеч… Пръстите си да оближеш! Често си говорехме с Митето, че и ние ще понамазваме от една страна, като им ходим на гости след работа, поне за вечеря да не даваме пари. От друга страна обаче бяхме сигурни, че до месец-два мама и свекъра ще си издерат очите. Все ще изникне ситуация, в която да си кръстосат шпагите. Само че нищо такова не се случи. Напротив – живееха си като в дядовата ръкавичка щастливо. Татко дори веднъж ни даде парите от наема на нашия апартамент. Абе, направо си бяха сватове за Книгата на Гинес.
И изведнъж на 14-и февруари като на пожар вкъщи звънна баща ми. Плачеше, хълцаше и друга дума освен „Майка ти… майка ти…“ не излизаше от устата му. Изплаши ме много, дори му се скарах да казва по-бързо какво е станало. Пак мълчеше, само хлипаше. Притесних се да не би нещо лошо да й се е случило. Беше почнала да вдига кръвно.
Истината баща ми заби като шамар по бузата. Хванал я на калъп със свекъра Иван. А тя, типично в неин стил, изсъскала: „А ти какво си мислеше, че си мъж, за когото ме е грижа ли? С Иван се обичаме от години. Жал ни беше за вас със сватята, затова се криехме. Е, сега вече го знаете. Спасявайте се с нея поединично, а ние с Иван – като двойка.“
Що за ирония на съдбата! И какъв срам за всички!
Йорданка Манолова
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
С две ръце подкрепям разводите!
Leave a reply