Разведох се с мъжа си и сега си живея живота!
Сигурно повечето от вас като мен съпреживяват и радостите, и мъката в изповедите на читателите, но понякога се ядосвам, като виждам, че някои си съсипват психиката и се поболяват за тоя що д*ха.
Гаджето й тръгнало с друга – ами майната му, значи не я заслужава. Мъж хванал съпругата или приятелката си на калъп – да си вдига ч*калата и да си гледа живота или да търси друга, при която ще му е спокойно и сигурно. Страшно е човек да загуби близък или да не може да му помогне при болест. Но да се тръшка заради отхвърлена любов, ей Богу, си е пълна глупост. Знам го от опит.
Завършила съм библиотекознание, но тъй като народът днес пълни кръчми и дискотеки, вместо библиотеки, от години продавам плодове и зеленчуци на пазара. Магазинчето не е мое, но собственичката е свестен човек и наемът е поносим. Не се оплаквам, ако не тече – капе. Важното е, че не останахме гладни с дъщеря ми, дори успях да я изуча. Омъжи се за свой състудент, роди им се син, работят, живеят добре и не ги мисля. Но имах тежък период, през който ми е би/ю писано да премина.
Преди 10 години хванах мъжа си в спалнята с негова колежка – млада вдовица. Пипна ме някакъв грип, свали ме отведнъж и се прибрах изненадващо, колкото да ги видя двамата как се мятат като разгонени животни. Вдигнах скандал, вместо обяснение и молба за прошка, получих два яки шамара и един ритник. Моичкият си събра набързо лични вещи в един сак, хвана любимата си през рамо и на излизане ритна така входната врата, че чак мазилката в антрето изпопада.
Три месеца страдах като пребито куче. Ревях, тръшках се, само гледах да не го правя пред дъщеря си, тогава беше ученичка в гимназията. Докато една вечер усетих, че празнината в сърцето ми от обидата на бившия е изместена от някакво невероятно спокойствие, че го няма. Странно, но изведнъж проумях какво напрежение е внасял с присъствието си вкъщи през последните години от съвместния ни живот. Вероятно това е времето, когато е започнал да скита с чужди жени, да лъже и да се държи грубо, дори тиранично с мен и детето. Кой знае още колко дълго щях да търпя този ад по силата на навика и от скрупули.
Не съжалявам, че се разведох, изобщо не се връщам към миналото, живея с настоящето. Вечер, прибирайки се уморена от висенето в магазина, си взимам душ, приготвям си нещо за хапване, пускам телевизора и си пийвам задължително по 100 грама ракийка, не повече. После се отдавам на любимото си удоволствие да чета. Жалко, че напоследък книгите станаха толкова скъпи. С приятелки се виждам, когато имам желание и настроение, сигурна съм, че ако поискам, и любовник мога да си намеря. Посрещам утрото с усмивка, защото знам, че денят ми ще е такъв, какъвто аз самата си го направя.
Краси
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
Как да направите разумно споразумение при развод в полза на децата
Leave a reply