За какво мислите, какво чувствате, когато срещате просяци?
Навярно ще кажете: на този човек не му е провървяло, жал ми е за него.
От човешка гледна точка отговорът е правилен. Но от гледна точка на психологията – не. Съдете сами: за да изпитвате жалост към някого, трябва „да влезете в кожата“ на този човек, „да влезете в образ“ с цялото си същество, макар и за миг. Представяте си се на старини също такъв просяк, изпитвате съжаление и подавате пари. А на кого ги давате? Излиза, че на себе си. Още от днес вие се превръщате в просяк в бъдеще. Не е задължително това да се случи, но има предпоставки. Защо? Защото сте си поиграли на просяк и вашето подсъзнание е получило ясна заповед: „Трябва да се движа в тази посока, да се стремя натам“. На подсъзнанието по принцип му е все едно накъде да се стреми – към славата или към нищетата. Главното е да има зададен курс.
И така, на бездомните и просяците трябва да се съчувства, разбира се, трябва и да им се помага според възможностите. Но да се влиза в тяхната роля – не бива! Опасно е за вашето бъдеще.
А наблюдавайки богат, успял и щастлив човек, е добре да се радвате и мислено да живеете неговия живот. Не да му завиждате, а именно да се радвате за него. Защо? За да стане ясно на подсъзнанието ви, че искате да сте като него, пише вестник „Феномен“.
Leave a reply