Трябва само малко смелост и всичко се нарежда!
Толкова съм щастлива, че просто не мога да побера всички хубави емоции в себе си, и реших да напиша чрез вас това своеобразно „писмо” до сина си.
В момента, в който реших, че ще се разведа след – 15 години брак, бях абсолютно наясно на какво подлагам детето си. Алекс беше на 13 и беше здраво свързан с баща си, караше тежък пубертет и, за съжаление, най-лошите ми прогнози за драмата, която го очаква, се сбъднаха. За мен обаче връщане назад нямаше – между мен и съпруга ми просто нищичко не беше останало. С голяма любов се оженихме и с голям трясък съсипахме брака си. Слава Богу, поне запазихме приличие пред себе си и пред сина си, но това не му беше достатъчно. Той остана да живее при мен и винаги когато можеше, отиваше при баща си. По никакъв начин не ограничавах срещите им, докато в тях не се включи приятелката на мъжа ми. Опитах да поговоря с него и заедно да преценим какво ще правим с Алекс, защото той реагираше бурно, правеше неприятни и за тях, и за мен сцени на ревност. Явно някъде дълбоко в себе си се е надявал, че с баща му оставаме двойка, дори и да не се съберем в един дом. С много разговори и компромиси укротихме тийнейджърските му изблици и понеже връзката на мъжа ми се оказа сериозна и заживя заедно с приятелката си, Алекс започна да се вижда с него вкъщи. Това пък предизвика ревността на другата жена и стана една безкрайна бъркотия. В цялата каша три години аз живях като вечния помирител и горе-долу успях да вкарам отношенията между четирима ни в някакви нормални граници.
Тъкмо си отдъхнах, по време на едно служебно пътуване срещнах един интересен мъж. Никола не е този, след когото ще се обръща всяка втора, нито е от онези, от чийто поглед изтръпваш цялата. Не е и човек, който на всеки проблем би махнал с ръка: „Споко, ще го оправя, това е лесна работа…“ Той е дори по-сериозен и по- сдържан, отколкото бих искала да бъде. Първата вечер, в която ме измъкна от задължителна вечеря с клиентите ни, нито ме заведе на романтична разходка, нито ме качи в колата си, за да се натискаме, дори не ме изпрати до хотела. Държеше се малко дърварски и може би една нормална жена би се запитала какво прави с него. На мен обаче ми хареса това, че от едно денонощно кафене взе кафе в пластмасови чаши и предложи да седнем на една пейка в морската градина. Нищо лошо, само дето беше началото на март и колкото и да бях облечена, вятърът направо ме пронизваше. Замълчах си, защото Никола говореше много интересно и историите, които разказваше, бяха сериозни, но ме караха да се смея с глас. Накрая му казах, че искам да се прибирам, той ме натовари на едно такси, остави ме пред моя хотел и продължи към своя. На другата сутрин ми се обади от рецепцията и попита от кафе ли имам нужда, или от колдрекс. След което се разсмя дълбоко и чувствено. След два дни зарязах колегите и тръгнах с Никола от Бургас за София. Пътувахме почти 12 часа, защото спирахме къде ли не. Накрая спряхме пред нашия блок и дълго се целувахме. Беше жива лудост, защото Алекс можеше дори през балкона да ни види, но слава Богу, не стана.
Така започна голямата игра на криеница със сина ми. Колкото повече време прекарвах с Никола, толкова повече разбирах, че той е човекът за мен. Не мислех, че с някого така ще си паснем. Той също е разведен, живее сам и ме искаше при себе си и късно вечер, и рано сутрин, което никак не се връзваше с режима на сина ми. Никола настояваше да му разкажа всичко, да му обясня, че това не е някаква авантюрка, а сериозна връзка, от която и двамата имаме нужда. Искаше възможно най-скоро да ги запозная, но аз умирах от страх и все отлагах. Бях готова да се откажа от любовта си, отколкото да изгубя сина си, но нещо в мен ми подсказваше, че просто не е редно да бъда изправена пред такъв избор.
Една вечер направих нещо ужасно налудничаво – помолих бившия си мъж да се видим и да говорим. Той се притесни, като очакваше всякакви проблеми със сина ни, но когато му признах, че има друг мъж в живота ми, когото обичам и с когото искам да бъда, а не знам как да кажа това на Алекс, той си отдъхна. И ми помогна – организира среща на трима ни и подхвана момчето отдалече. Тогава изведнъж осъзнах колко е пораснал синът ни. Когато чу от баща си вместо от мен истината за Никола, Алекс стана, дойде до мен и ме прегърна. Силни ръце имаше вече! И смехът, и целувката му бяха повече мъжки, отколкото детски. Думите, които ми каза, никога няма да забравя: „Мамо, аз искам ти да си щастлива. Ако Никола е този, с когото пак ще си щастлива, окей. Но ако те накара да плачеш, ще го смачкам!“ После Алекс и баща му си признаха, че и преди са обсъждали живота ми и са се надявали да намеря отново своя човек. Още на следващия ден запознах сина си с Никола и сложих точка на криенето, тревогите и страховете. Разбрах, че има пълно щастие, защото живея в него.
Краси
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
Само от нас ли зависи мечтите ни да станат реалност?
Leave a reply