Детето ми капризничи. Всички ли правят така? (2)

МАГАЗИН ПО-КРАСИВИ

kaprizДори най-спокойните и сговорчиви деца (най-послушните!) имат моменти, в които “си показват рогцата”. Правят или говорят напук, не чуват нашите разпореждания, отказват диалог. Бъдете сигурни, че това поведение е провокирано от някоя ваша грешка!

Те не капризничат заради самия каприз, а за да привлекат вниманието ни. За да се докажат. За да постигнат онова, което по някаква причина им отказваме.

Какво е спасението – на теория вероятно знаят всички. Трябва да има профилактика на капризите, и тя е в правилното общуване с децата. Към мъника трябва да се отнасяме с уважение и любов. Той е човек, а не новата ни плюшена играчка или домашен любимец! Детето трябва да чувства това – но заедно с него да е наясно, че е отговорно за постъпките си, припомнят от lady.ru. Към детето трябва да се предявяват изисквания – само че коя е мярката за тях?!

Ако успеем да внушим на детето, че то има сили да се справи с една или друга задача, капризите като начин на самоутвърждаване ще отпаднат. Детето вече ще знае, че всеки път, когато му е трудно и не иска да направи усилие, капризното поведение ще откаже родителя да изисква от него.
Педагозите съветват – когато детето капризничи, да се опиташ да го отвлечеш от “темата”. В такъв момент нищо не му обещавай, не му се карай и не го примамвай с някаква награда, в случай че престане да се тръшка. Ако това не подейства – остави го на мира и не му обръщай внимание. Може дълго да плаче, но рано или късно ще спре. Щом не му обръщаш внимание – това е неизбежно.

Възрастният трябва да запази хладнокръвие и да остане равнодушен към истериките. Не се притеснявайте, че околните ще се възмутят или ще квалифицират поведението на невъзпитаното ви дете: в крайна сметка важни са отношенията ви с детето!

Ако детето е шумно и привлича вниманието на обществено място – изведете го навън. Нека да се поглези и да поплаче на чист въздух. А когато се укроти – кажете му колко го обичате и защо постъпката му е била неправилна. Не се показвайте обидени, ядосани или разочаровани. Не заплашвайте и не упреквайте мъника: дайте му да разбере, че той сам се е наказал.
Трябва да се запомни, че детето е личност. Няма дете, което никак, ама никак да не капризничи! Приемете това и се стремете да му внушите с много любов, че в поведението на личността има допустими и недопустими неща.

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар