„Как можах да те родя такъв! На кого си се метнал?!“ Произнасяли ли сте някога тези фрази? А мислили ли сте как се отразяват на този, към когото са насочени – собственото ви дете?
Думите, хвърлени към малкия човек от досада, умора или яд, могат да наранят детето, да го комплексират, да го направят неуверен в себе си човек. Над тези проблеми разсъждава lady.ruс препоръка към родителите: научете се да премълчавате лошите думи, които могат да направят от вашия син/дъщеря един неудовлетворен, нещастен човек!
Ето например какви фрази трябва да забравим завинаги при общуването си с децата: “Не ми се мотай в краката! Как само си ми омръзнал! Махни се от очите ми!” Вие ги произнасяте под напора на външни причини – но детето приема, че то е виновно за лошото ви настроение, за избухването и късането на нерви. То приема тази негативна емоция 1:1; когато на вас ви мине, у него ще е останало съмнението дали наистина го обичате и очевидно то наистина не е добро дете, щом казвате така!
Такова родителско поведение подрива базовото чувство на безопасност и любов, което е необходимо на всеки човек.
Ако детето ви иска да направи нещо, но то не се получава – вие губите търпение, нервничите, давате му да разбере, че от него нищо няма да излезе. Грешка! Проявете търпение: никой не се е родил научен, трябва да мине време и да има практика, която ще развие сръчността му. Всяка несполука трябва да бъде приемана с усилия от ваша страна да вдъхнете увереност у етето за следващия опит. Всеки успех, колкото и малък да е, следва да бъде отбелязвана, насърчавана.
Ето още няколко фрази, които не бива да казвате на децата си все по същите причини: “Не можеш да го направиш – дай на мен! Вземи каквото искаш, само се успокой! Ако видя още веднъж да правиш така, здраво ще си изпатиш! Никой не се държи така – само ти! Престани веднага!”
Нали всъщност не искате да отгледате един неуверен в себе си, комплексиран човек?
Leave a reply