Христо от Лясковец е автор на 21 книги, 6 от които са преведени на чужди езици. Споделя, че живее осъзнато и се чувства щастлив. Благодарен е за всичко, което има, и не би променил нищо в живота си. Представяме ви Христо от Лясковец:
Представи се на читателите на Po-krasivi.net
Казвам се Христо и съм от Лясковец. Драскач, обичам да снимам, рисувам, правя йога, практикувам масажи, обичам дългите разходки в гората. По-красивата половина от мен съм аз.
В блога си пишеш, че започваш деня с медитация. Какво ти дава медитирането?
Да, така е, но има и сутрини, когато не го правя, особено когато съм работил до късно вечер. Но когато го правя, имам причина, както и да ставам сутрин от леглото. Концентрацията и благодарността ме съпътстват, откакто разбрах за „невидимите закони“. Няма друг такъв прекрасен филм, освен този, в който ти си участвал. Затова съм взел решение за себе си да опитам да се променя и да видя какво ще стане. Започнах преди много години да практикувам и наистина нищо не е същото. Е, с това се променя и средата ти, приятелите, познатите и вече не си онзи, плахия гражданин на света. Но щом веднъж се е „престрашил“ човек да медитира, да остане за малко сам със себе си, да види, че не е страшно да си сам, може да повтори… Така се увлича човек.
Медитацията ме промени дори като ДНК, ако щете. Не съм същият за никого, но само вътрешно. Външните промени обаче, също са видими от фризьорите ми. Като седна и ми загледат косата, ми правят комплименти, че 
е гъста, здрава и няма бял косъм. Нямам, защото съм щастлив човек, стоя с главата надолу, въпреки че преди години чувах глупости от типа: „Не се навеждай, ще ти влезе кръв в главата!“. Промяната е вътрешна и лична. За нея може да се говори много повече, отколкото за външната, но не всеки ще си направи труда да спомене нещо лично, защото това е изключително интимно нещо и не е като да ходиш за хляб до магазина. „Банановите кори“ по пътя никак не са малко, заради които човек може да падне. Тук няма лустро, няма подправки, има само сливане, съюз и отдаване на процеса живот. Толкова е просто! Тя ми даде мир, свобода, друг поглед и това, че мога да разчитам на себе си, способностите си, талантите си, без да се притеснявам от дадени интерпретации на човечеството. Това подпомага изключително творчеството ми и като създавам, аз просто Го правя. Затова и свободно си вземам, каквото ми трябва, от Вселенската банка Акаша! Така че всеки може да го ползва, но само постоянстващите могат да достигнат дълбоко в себе си. Медитацията не е извървяване на крачки вън от себе си, а бродене в дълбините на душата. Спомагане да си спомним кои сме и защо сме тук. Не съм го казал аз това, преди много векове е казано, но е винаги в сила, докато човечеството е живо, диша и има желание за действие.
Автор си на 21 книги. Откъде черпиш вдъхновение?
Да, оказах се автор на 21 книги в настоящия миг. Но те са само на български език, а имам и 6 преведени на други езици. Това е част от заложената ми програма, която следвам от 13 години, откакто съм написал първата си книга. За нея може би друг път ще ви разкажа…
Както вече споменах по-горе, черпя си от банката, откъдето идват всички неща. Вярно е, че понякога недоумявам какво означават разни неща, но само след миг или дни просто разбирам какво е То и защо е дошло при мен. Но да си призная, кой каквато и муза да има, не я ли преведе в действие и не направи ли крачка напред, нищо не се случва. Идеите без действие са нищо. Както и мислите стават реалност. За мен другото важно нещо е какво правя, какво дава то на околния свят и ако това ги обогатява, макар и с 2%, значи е прекрасно! Няма как да не обогатиш първо себе си и след това света. Обратният процес е процес на празноглавие и път без сърце. Не светът е дал нещо на човека, а човекът е създал света! Затова съм се научил да използвам времето си тук на Земята достатъчно рационално и се стремя да не пропускам живота си напразно да тече ей така за няма нищо. Дори моя скъпа приятелка скоро ме попита: „Кога успяваш да напишеш толкова много неща? По колко часа спиш?“. А аз й отговорих направо: „Ами, знаеш ли, с времето като че ли успях да разтегля времето… Поставих си цел преди 13 години: Да стана световен творец с нечувано творчество и сякаш времето се разтегли и аз създадох много неща… Успях да ги направя… Толкова е просто!“.
А кои са любимите ти автори?
Любимите ми не са много, защото някои от тях вече не могат да пишат нови неща, защото не са между живите. Харесвам Торо, Хемингуей, Зиг Зиглър. А от тези, които са сред нас, любими са ми Луиз Хей, Уейн Дайър, Паулу
Куелю, Пол Маккена, Робин Шарма, Калина Митева, Мария Янакиева, Дейзи Патън, Дани Капинчева, Венци Кираджиев, Елка Стефанова, Диана Луна. И да спомена нещо лично – чета и самия себе си, защото има етапи, когато се чудя аз ли съм го писал всичко това. Много са, няма да ги изброявам всичките, защото няма да ми стигнат редовете, аз чета много, поради нежелание да гледам телевизия и да слушам помия. Но държа да кажа, че чета и познавам много автори, както и сме лични и близки приятели с мнозина!
Всички се стремим към щастието, но не всички сме щастливи. Според теб какво трябва да правим, за да усетим онова красиво чувство, което ни дава криле?
Тук грешиш! Не се стреми всеки към щастие. Много хора искат друго, освен щастие и получават друго, по-различно от щастие. Искат пари! Искат власт, но подценяват личното щастие и уж се впускат в калабура, а после не осъзнават, че са се оплели в собствените си кълчища. Щастието е винаги вътрешна проекция и никога външна. Това е тясно свързано с вътрешния мир, с радостта, която би трябвало да ни съпътства, с Благодарността и любовта към нас самите и околните и чак тогава обединени в неразделим съюз да бъдем себе си. Аз практикувам щастие отскоро (от 19 години) и вмъквам тук-там още неща, както и махам други от живота си, които вече не ми трябват. С действията си станах личен пример за мнозина хора. Аз нямам учение, което да оставя като система, защото не това ми е целта на престоя тук, на Земята, а да видя за пореден път какво е тук и да продължа с делото си от преди това. Така че запомнете нещо, което е личното ми мото: „Щастието=Вътрешен мир!“.
Коя е най-висшата сила, която може да промени живота на един човек към по-добро?
Според моето виждане няма по-голяма сила от вътрешния стремеж и порив на човека. Но да ви кажа, че каквото си направи човек, друг не може да му го стори, освен с омраза, завист и подлости, заровени в земята. Действията помагат на човека да оцелее и да бъде себе си едновременно. Само този, който иска да постигне, ще издере земята и ще го стори (аз съм в тази групичка). Само целта на човека може да даде смисъл и успех на него и на околния свят. Ако не смятаме обаче убиването на Земята и умишленото унищожение за добра цел…
Какво за теб е любовта?
Като дете свеждах любовта до физическия й контакт – секса. С времето разбирам, че това е само един важен аспект от Любовта. Аз обичам много секса, не крия и не се срамувам от това. Самият аз съм запознат изключително с него и скоро дори пуснах една такава книга „Ero(r)S Разголване на Душата и Тялото“. Но както казах, с времето разбрах, че любовта узрява и може да бъде дадена само от човек, който я е култивирал в себе си, т.е. да обича себе си – свободно и такъв, какъвто е. Това е много трудно и поради тази причина много хора търсят утеха вън, а не вътре в себе си. За мен любовта е изключително важно нещо, но е на второ място след Благодарността ми към живота и творческия процес. Ако не знаят хората, мога да спомена, че молекулата на водата е H2O (като „H“ е 1 молекула Любов и „2O“ е две молекули Благодарност). Поемайки водата, ние сме веднъж Обичащи и дваж Благодарни. Затова и водата най-често е памет и проводник на déjà vu усещане – все едно вече познаваме човека, видели го макар и за първи път, както и местности, текстове, песни и т.н. Разбираемо е защо вече е така. Ако можеха да използват силата, паметта и стихията на водата, не знам как щяхме да се оправяме без другите стихии. Проводници има навсякъде и във всичко. Както и ние сме такива на Енергията от Вселената.
Какъв съвет би дал на нашите читатели?
Съвети много могат да се дават, но те не са панацея. Живейте и оставете другите да живеят. Обичайте и бъдете обичани. БлагоДарете за Даровете и оставете на вас да ви благодарят. Аз така правя, защото съм Христо от Лясковец! А вие?
Leave a reply