Затова и избягвам мероприятия с колеги, най си ми е спокойно вкъщи
Знам, че нямам някакво истинско основание да мисля така, но откакто се помня имам едно натрапчиво притеснение – че съм глупава и ако кажа нещо, всички ще започнат да ми се подиграват.
Както казах, няма истинска причина за това. Имам си добро образование – завърших университет с приличен успех. Работя в счетоводна фирма и се справям добре с работата си. Имам си и семейство, с две деца, които са добре възпитани, добри ученици…
И въпреки това, самочувствието ми клони към нулата. Когато някой колега ми зададе въпрос, той навярно го прави съвсем неангажиращо и добронамерено, но аз веднага започвам да ровя какво всъщност е възнамерявал с този въпрос и да си мисля как сега ако отговоря някаква глупост, после ще ме одумват и ще ми се смеят всички…
Затова и избягвам общите събирания и не ходя на тях, освен ако не могат да бъдат пропуснати. Най си ми е добре вкъщи, където не ми се налага да се притеснявам какво ще кажа.
Не знам защо съм така… Навярно е заради майка ми, която беше решила, че ще ставам велика пианистка, а аз просто не бях достатъчно добра. Навярно нейното разочарование от мен е отприщило тази фобия…
Д.К. Плевен
Leave a reply