Внимавайте да не употребявате откритостта си, за да товарите сина или дъщеря си с проблемите си
Това вече е егоизъм, защото ако прекалите със споделянето, тийнът започва да се чувства отговорен за вас. Сменяте ролите – вместо да сте опора като родител, търсите опора. Той постепенно спира да споделя за своите трудности, за да не ви затормозява, нали и без това сте напрегнати. Освен това му стоварвате емоционално и морално бреме, което вероятно не отговаря на възможностите на неговата психика.
Щом имате проблеми с партньора си, откритостта означава ли да споделите с тийнейджъра?
Той е достатъчно голям, вероятно вижда и усеща всичко. Ако ви попита, отговорете честно, но дипломатично, без да накърнявате достойнството на другия родител. Може да седнете тримата и да разговаряте. Да обясните, че както хората не са перфектни, така и връзките не са. Да кажете, че минавате през труден период. Но темата е деликатна -става дума за двамата му родители, и за да не го поставяте в неудобно положение, смятате, че е по-добре да минете през кризата сами. Въпреки това сте на разположение да говорите с него по всяко време и за всяко негово притеснение за семейството ви.
Не се поддавайте обаче на изкушението да споделяте със сина или дъщеря си на четири очи неща за другия родител, които можете да му спестите. Мъжът ви е изневерил и ви боли до пръсване. Нали да сте открити с тийнейджъра означава да му кажете истината, а и той изглежда достатъчно стабилен, за да я понесе. Не го правете – за вас съпругът ви е мръсник, но за детето е родител. Не му го отнемайте, дори да се разпада семейството. Намерете си приятел или психолог, с които да разговаряте за болката си. И бързо направете всичко възможно да откриете решение за живота и чувствата си, защото за детето е важно да види, че преминавате през изпитанията като силен и достоен човек.
Близостта е важна и е красив елемент от родителството, но тя не бива да преминава границата, при която тийнейджърът е толкова свързан с нас, че живее не своя, а вашия живот.
Leave a reply