Мнозина възрастни бъркат ляво и дясно. Не че не знаят посоките, но като не се замислят, правят грешки и се шегуват с „другото ляво“, сиреч дясното
Особено често проблеми възникват с ефекта на огледалото – нали на човека, който стои срещу вас, лявото му е вашето дясно.
Способността за добра пространствена ориентация е до голяма степен вроден талант. Някои хора сякаш инстинктивно намират правилната посока в непознат град. Други се чудят накъде да тръгнат дори като слязат на своята спирка в метрото, но идвайки с обратната линия. Коя е лявата и коя дясната ръка обаче всеки може да запомни.
Педагозите казват, че обучението за ляво и дясно започва на 2 години, но приключва чак към шестата или седмата година. Добре е до тази възраст разпознаването да стане инстинктивно, за да няма детето проблеми в училище. Даже прости инструкции на учителката като „Който знае, да вдигне дясната си ръка“ или правилото да се върви отдясно по коридора могат да объркат първокласника, ако не различава посоките.
Съветът е още около година, когато преобличате детето, да посочвате лявата и дясната ръка, лявото и дясното краче
Когато започне да ходи, казвайте и показвайте накъде да върви.
На 1-2 години то изучава предметите, иска да включва и изключва лампи, да върти копчета. Използвайте това любопитство, от време на време му казвайте например „Натисни бутона с дясната ръка“, а ако сгреши, покажете коя е дясната.
Всичко това е по-скоро за сведение, но след 2-годишна възраст детето вече усвоява и запомня усилено. Започнете целенасочено да го учите кое е ляво и дясно. Съветът на специалистите е най-напред да запомни едната страна – по-силната си. Повечето хора са десняци, така че повтаряйте кое е дясно. Ако детето ви е левичар, нека запомни първо коя е лявата ръка. После постепенно обяснявайте принципа на противоположното: щом тази ръка е дясната, значи другата е лявата.
Както всички уроци, и тези трябва да направите забавни
Може да залепите временна татуировка на едната ръка и така детето да запомни коя е дясната. По-бързо ще усвои новата информация, ако сложи часовник или гривна на лявата ръка.
Когато детето се научи да определя коя е дясната ръка и коя – лявата, преминете към затвърждаване. Например правете весела гимнастика: вие казвате, че дясната ръка хваща лявото
коляно. Изпълнявайте упражненията заедно, но стойте с гръб към детето. Иначе то ще ви подражава, но понеже ще се получава ефектът на огледалото (вашето дясно е неговото ляво), ще използва неправилната ръка или крак.
В следващия етап може да карате детето да свиква точно с този ефект – като сте с лице към него, да посочва коя е вашата дясна ръка и кой е левият крак.
Когато всичко това е усвоено, тренирайте пространствената ориентация. Най-лесният начин е да показва с ръката, с която му е удобно. Това, което показва с дясната, е отдясно. При левичарите е обратно.
Leave a reply