Как да научите детето и защо трябва да овладее хладнокръвната реакция?

Чудесно е детето ви да общува с връстници, но невинаги всичко минава гладко. Налага се да му покажете как да се справя, когато някой му се подиграва например

Хладнокръвната реакция в такива случаи е един от уроците, нужни за цял живот.

Децата още в ранна възраст вече усещат силата на думите и осъзнават, че може да нараняват с тях. Изричат подигравки, когато искат да обидят някого, да го омаловажат, да не го допуснат в групата, да го тормозят или просто за да се правят на интересни. В предучилищна възраст подобни случки вече са чести, а в началните класове обикновено има поне едно момиче или момче, което обича да се присмива на другите.

Ако вашият син или дъщеря стане обект на подигравки, първо покажете разбиране към чувствата му

Обяснете, че това е неприемливо поведение, което издава лошо възпитание. Детето трябва да разбере, че то не може да контролира казаното от другите, но от него зависи как ще реагира.

Посъветвайте го да не обръща внимание на обидните думи, защото подигравачите очакват ответна реакция. Огорчението, сълзите и гневът ще му покажат, че е постигнал целта си. Ако засегнатото дете запази спокойствие, другото няма да се почувства по-силно.

Този начин за справяне изисква зрелост, в повечето случаи хладнокръвието е труднопостижимо за малките, а на вас ви е необходим незабавен резултат. Затова посъветвате вашия син или дъщеря още нещо – да избягва общуването с деца, които се държат грубо, и да предпочита компания, с която се чувства добре. В случай че и това не помогне, поговорете с възпитателя или с класния ръководител.

Ако получите оплакване, че вашият наследник е в ролята на подигравчия, не се тюхкайте, че сте се провалили с възпитанието

Не се карайте и не наказвайте. Първо спокойно обяснете, че използването на обидни думи дълбоко наранява. Попитайте го как би се чувствал на мястото на засегнатото дете. Кажете му, че е нормално да забележи, когато някой изглежда по-различно, но не е хубаво да го коментира публично. Освен това външният вид не е най-важното нещо. Дайте примери с известни личности, които имат нестандартна външност или странни привички, но са постигнали големи успехи.

Ревизирайте и собственото си поведение. Понякога родителите си мислят, че ще развият чувството за хумор у детето, ако се шегуват с него и неговите качества, пише „всичко за семейството“. Но то няма достатъчно жизнен опит, за да прецени точната граница между закачката, присмеха, откровената обида. Така че бъде деликатни не само за да не засегнете собственото си дете, но и за да не се обърка то какво е позволено и какво не.