Научете детето да се държи прилично не само у дома!

Не е лесно да си майка и баща, казват старите хора


Помислете само каква трудна задача за решаване имат всички родители – хем да научат детето си да не избухва и да показва публично чувствата си, хем да не ги потиска и трупа в себе си.

ГОЛЯМ БАНЕР ЗА ПО КРАСИВИ

Хлапетата трябва да са спонтанни – това е привилегия на детството, много полезна за психическото им
развитие и за самочувствието им. Вярно, всеки възрастен се усмихва, когато види бурната радост на малко дете. Някои проявяват и разбиране, като гледат малчуган да се тръшка от яд или инат в магазина за играчки. Други обаче приемат това за лошо възпитание и несвършена родителска работа. А пък изследвания показват, че в зрели години искрената демонстрация дори на положителни емоции по-скоро отблъсква другите хора. Липсата на хладнокръвие в напрегнати и конфликтни ситуации се смята направо за недостатък.

Истината е, че възпитанието на чувствата е неделима част от възпитанието и трябва да започне още в ранна възраст. Ако мама и татко не правят забележка на 2-годишното дете, което изразява разочарованието си с крясъци, трудно ще го научат да спре само защото вече е станало на 5 години. Погрешно е схващането, че на 2 то още не разбира. Разбира и още как кое поведение е неприемливо, ако родителите му обясняват спокойно и с подходящи за възрастта му думи.

Сложността е едновременно с това те ще научат детето си и да таи чувствата вътре в себе си, защото е опасно за психическото здраве. Накратко казано, задачата е да му покажат как да овладява емоциите си, да ги трансформира и да ги извежда от себе си.

Не е лицемерие, а здрав разум да обясните на 3-годишното дете, че може да има различно поведение вкъщи и на публично място. У дома е нормално човек да скача и крещи от щастие, че баба му е купила мечтаната играчка. На партито за рождения си ден е достатъчно пред майката на най-добрия си приятел да изрази с усмивка и с думи радостта си от хубавия подарък: „О, точно такъв пъзел исках. Много ви благодаря! “ Разочарование от подаръци не бива да показва нито на баба, нито на почти непозната госпожа, после ще го обсъди с мама и татко.

Сред семейството може да се разплаче от обида, в детската градина е по-до-бре да не го прави. Не е нужно да влизате в подробности – например че така показва слабост. Това е за по-късна възраст. Добре е детето да схване генералното послание – че не е прилично пред непознати хора да дава израз на силни емоции.

Сред близките си обаче то трябва да може да споделя чувствата си. Научете го как да го прави, за да му олеква. Провокирайте го да ги разпознава и облича в думи. 3-4-годишните все още разполагат с ограничен речников запас.

Когато са силно развълнувани, те самите не знаят как се чувстват. Можете да им помогнете с въпроси: „Сърдиш ли се, че брат ти взе любимата ти количка?“, „Ядоса ли се, че мама не разрешава да играеш на таблета?“, „Тъжен ли си, че няма да ходим на кино?“. На такива въпроси отговорите са от първо лице, а това позволява на детето да назове моментното си състояние, пише „Всичко за семейството“. По този начин то общува с родителя, усеща съпричастността му, желанието да го разбере и подкрепи.

vitamin_b17_complex_rak_bodilax_zapek_otslabvane_ured_za_srebarna_voda_D-r_Silver_
trenajorni_ochila_D-r_Vijan_dalekogledstvo_kasogledstvo_katarakta
lula_inhalator_astma_kihane_kashlica_himalayska_sol_magic_belt_kolan_bolka_kryst_grabhidro_helt_alkalna_voda_srebarna_vodainderma_psoriazis_kojni_problemi

Магазин за красота и здраве

Прочетете още:

Добавете коментар