Заради какви заслуги зетьовете толкова много обичат тъщите си, че са измислили огромно количество вицове за тях?
Може би виновна е историята. В един период от развитието на човешката цивилизация е имало матриархат. И днес у много жени се събужда атавистичният порив да бъдат глава на семейството, даже на семейството на дъщеря си. Но историята помни и друга практика. При много първобитни племена в Африка, Австралия и Южна Америка е прието да се избягва среща с тъщата. Сблъскал ли се с погледа й, войнът губел силата си.
Е, и днес по целия свят взаимоотношенията между тъща и зет са причина за не една семейна война, при която и двете страни губят сила. Затова психолозите се опитват със своите съвети да помогнат на двете враждуващи страни да се помирят със съществуването си и да не стигат до открита битка.
Съвети към тъщата: Светът се променя, децата може да имат мнение, противоположно на вашето. Зачитайте го. Ако искате да дадете съвет, направете го с мек и неназидателен тон. Използвайте въпросителна интонация и пожелателно наклонение: „А може да опитате да постъпите така. Но все пак правете каквото знаете“. Младите трябва да имат право на грешки и право да ги поправят.
Ако мислите, че бракът на дъщеря ви е голяма грешка, дръжте мнението за себе си. Да наговаряте щерката срещу зетя е все едно съзнателно да рушите семейството й. Помнете, че страдащата страна в този случай най-често е любимата ви дъщеря, защото ще се окаже между два огъня. Тя обича и двама ви, с двамата иска да живее в любов. Жестоко е да поставяте въпроса „или той, или аз“. За дъщерята е мъчително постоянно да оправя отношенията ви и да потушава недоволството ви. Рано или късно това ще доведе до провал на отношенията или с мъжа й, или с вас.
Извод: Ще се наложи да признаете грешките си и да се научите да контролирате емоциите си. Гневът и обидата са лоши съветници. Най-важното е да разберете, че отношенията със зетя трябва да преминат от открита война към мирно съвместно съществуване. Заради дъщерята си струва да направите компромис.
Leave a reply