Пък като сме започнали, да се върнем още пo-назад и да надникнем в спецификата на британското ухажване.
Ухажване
Преди интернет, сайтовете за запознанства и разнообразните мобилни приложения за търсене на сродна душа, изборът на обект за влюбване е ставал сред кръга от приятели и техни приятели, съученици и колеги. А е имало и времена, когато жените не са ходели почти никъде – нито на училище, нито на работа…
Ето защо през Викторианската епоха представителите на средната и висшата класа се ухажвали по начин, не много по-различен от този на предшествениците им от Средновековието. Тогава ухажорът общувал с възлюбената си единствено в дома на родителите й под зоркото око на възрастен, най-често на майката на девойката. Подобно на описаното в романа „Гордост и предразсъдъци“ на Джейн Остин, жените се надявали да се появи някой интересен ерген в околността или пък са ходели в Бат (графство Съмърсет, Англия), където между октомври и юни ходели по-заможните представители на обществото, за да се наслаждават на концерти и балове. И там девойките правели всичко по силите си, за да привлекат върху себе си вниманието на някоя „изгодна партия“. Парите имали немалка роля като критерий за избора на съпруга. И бащите заделяли солидни суми за зестри на щерките си, за да могат да ги задомят по-сполучливо. И най-важното за онези времена: момичето трябвало да чака мъжът да направи предложение. Ако това така и не се случело, тя си оставала с разбито сърце.
Тези, които нямали родители, които да ги надзирават зорко, имали малко повече свобода. А парите пак били основен критерий, ако съдим по текстовете на обявите за запознанства от онези времена. Ето един емблематичен пример от 1750 г., който предлага като „партия“ следния господин: „джентълмен, с доход от 2 хиляди паунда годишно, ще навърши 52 г. идния юли, но е енергичен, силен и влюбчив“.
Ухажване от миналото
Викторианската епоха е била по-трудна за романтика дори и от XVIII Век. Почивката в Бат вече отпаднала като опция за намиране на съпруг и за девойките оставала само надеждата, че някой познат на семейството им младеж ще благоволи да ги ухажва. Така не малко момичета се омъжвали за братовчеди, дори самата кралица Виктория постъпила по този начин, избирайки Алберт за съпруг. Извън големите градове в английските провинциални селца битувал странен обичай по онова време – било позволено на влюбените да легнат възможно най-близко един до друг, но всеки бил опакован в нещо, което може да се нарече целомъдрен чувал. Идеята била да не се докосват.
Днес периодът между запознанството и сватбата е средно 2 години и 11 месеца – доста по-продължителен в сравнение със средата на миналия век. За съвремието е характерно и че в колкото по-напреднала възраст са партньорите, толкова и по-бързо стигат до брак. Повечето двойки сега избират първо да живеят заедно и чак тогава да минат под венчило. През деветдесетте години на миналия век едва 2% от необвързаните са пробвали да намерят партньор чрез интернет, сега желаещите за това са почти 70%. И това съвсем не са само младежи, има и доста 70-годишни сред търсещите любовта чрез сайтове за запознанства. Днешната романтика е неделима и белязана силно от он-лайн общуването. Но все пак, някои неща остават непроменени – може и да ни харесва да разглеждаме виртуални профили, да си чатим, но в крайна сметка няма да ни е достатъчно да се срещаме само в интернет. Целта е чрез модерните технологии по-лесно да изберем този, с когото искаме да сме „офлайн“, в истинския живот.
Leave a reply