Явно може! Ако и вие имате такъв горчив опит, прочетете тази история и оставете коментар.
Веднъж имах дълга връзка, която се провали, но от нея имам прекрасно дете. Успях да преодолея раздялата и сега не съжалявам.Въпреки че се наложи да отгледам и второто си дете сама. Да, животът е пълен с изненади. Може би се повтарям, но е факт. Когато се разделих с бащата на дъщеря ми, не съм си и представяла, че ще се омъжа отново и ще родя дете. Но се случи. След близо 10 години на самота и самостоятелност. Години, в които се научих да се справям с всичко и да разчитам единствено на себе си.
Бях щастлива с това, което имах. Дъщеря ми порасна и стана добър човек – умен, амбициозен, готов да превземе света. А аз бях доволна от успешно свършената работа като майка. Естествено, винаги ми се е искало да срещна някого, с когото да споделям вечерите си. Но такъв мъж не се появяваше. Бях се регистрирала в няколко сайта за запознанства, но и оттам нищо не излизаше.
Един ден обаче се появи интересен обект. Живееше в Германия. Беше заминал да работи там преди две години. Беше самотен, нямаше познати или приятели, споделяше му се с някого. И започнахме да си пишем…
На третата седмица той се върна в България. Уж, за да се видим. Прекарахме невероятни дни. После той замина отново. Но кореспонденцията стана още по-оживена. Тони, така се казваше, караше камион в Хановер. По време на една от скайп връзките призна, че прави планове да се върне. И тук можеше да работи като шофьор. Вярно, нямаше да взема същите пари, но пък щяхме да сме заедно. Затова приветствах идеята. Мислех, че щастието е кацнало и на моето рамо.
Месец по-късно вече живеехме заедно! Или – по-точно – той се нанесе при мен и дъщеря ми. Добре че се разбираха. Алекс не каза нищо лошо за новия ми мъж. Прие го от първия път. И животът ми се промени. Уж за хубаво. Имах опора до себе си. Имах човек, на когото да разчитам, човек, с когото да споделям радостите. Но съдбата е имала други планове за нас…
Тони не можеше да си намери работа. Обикаляше различни фирми, но нищо не се получаваше. А аз трябваше да храня три гърла. Не се притеснявах, защото знаех, че не е мързелив. Затова и когато предложи да си направим дете, се съгласих. Той обичаше децата, имаше право да се радва на свое собствено. Спрях да се пазя.
Една вечер излязохме само двамата да хапнем пица (за по-из- искано меню за вечеря навън не можехме да си позволим пари). Той се държеше доста тайнствено. Стана ми забавно и приятно, решихме дори да поръчаме и десерт. Тогава извади пръстен. Оженихме се в тесен кръг. Два месеца по-късно бях бременна.
С финансите обаче все още бяхме много зле. Тони постоянно сменяше работата си. Намираше нископлатени оферти, на някои места дори не му внасяха осигуровки. Преди малкият да се роди, теглих кредит, за да направим ремонт и да купим някои основни неща за бебето. Докато бях в майчинство, стана още по-лошо. Трябваше да пазарувам, да плащам кредит и да мисля за абитуриентския бал на дъщеря си. Повтарях си, че трябва да бъда по-търпелива и нещата ще се подредят. Но не се подреждаха. Когато синът ни стана на годинка, го записах на ясла и се върнах на работа. Чувствах се като смазана. Постоянно недоспала, постоянно ядосана, постоянно без пари. Тони не поемаше отговорност. Вярно, занимаваше се с малкия, но само когато имаше време или настроение за това, а не когато ние имахме нужда. Винаги поставяше на първо място собствените си желания и интереси.
Скандалите ни ставаха все по-чести. Един ден не издържах и поисках да се разделим. Трябваше да направя нещо, иначе щях да полудея. Той прие решението ми без възражения. И отиде да живее при майка си и баща си. В момента, в който го направи, разбрах, че няма връщане назад. Отново бях сама. Но и щастлива. Нямаше да търпя унижения и да правя компромиси само за да имам някого до себе си. Нямах нужда от подобна връзка. След дълго обмисляне говорих с Тони и подадох документи за развод. Реших да не вижда детето, когато му скимне, защото малкият страда много от тези нередовни срещи. Разговорът беше тежък, но после разбрах, че моят бивш вече съпруг разправял на колегите си, че това решение му дошло много добре, че иначе бил затруднен да купува разни неща за сина си…
Това сложи окончателна точка на моите терзания. Знаех едно – имах право на щастие. И съм сигурна, че някой ден то ще ме открие. Животът е прекрасен.От нас зависи как ще се подреди.Не го пропилявайте с неправилния човек. Сега съм спокойна. Справям се трудно, но знам, че си струва. Синът ми расте щастливо и умно дете. Дъщеря ми замина да учи в чужбина. Работи, а аз помагам с каквото мога. И отново гледам с любов и надежда на живота си. Защото си го върнах. Ако някой ден срещна някого, с когото да споделям дните си, няма да бъда толкова доверчива. Ще поставя условия. И ще държа повече на своето.
Валентина
http://po-krasivi.net/40372/razvedenite-ne-pravete-taka.html
Add comment