Вина за безхарактерното поведение на мъжа има майка му!
На мама синчето
Всеки родител знае, че възпитанието на децата не е лесна работа. Едно е да говориш и наставляваш, съвсем друго – да го постигнеш. Калина има прекрасен 5-годишен син – Мартин. Убедена е, че трябва да направи от него истински мъж – силен и отговорен, готов във всяка една ситуация да взима най-правилното решение. Иначе казано, да направи от него това, което баща му не е. За съжаление тя късно осъзнава, че мъжкарството на съпруга й Георги не отива по-далеч от помпане на мускули и издаване на заповеди. Няма да се спирам на причината за развода им, защото темата на днешния ни разговор е друга – поговорихме си с Калина за погрешното възпитание на момчетата, което след време се отразява и на жените до тях. Ето и как протече разговорът ни.
Аз наистина късно осъзнах, че вина за безхарактерното поведение на мъжа ми има майка му. И по време на брака ни тя не спираше да звъни вечер по телефона и да го пита дали си е наметнал жилетка, че още не са пуснали парното и може да настине; дали не е пропуснал да си изпие витамините сутринта, че се задава страшен вирус, а имунната му система трябва да се закрепи; и да не пропусне да затвори прозореца в спалнята, преди да заспи, че ако аз случайно съм забравила вратата на стаята отворена, можело да става течение. Свекърва ми е направила от Георги мамино синче. Попречила му е да стане мъж.
А Георги с теб как се държеше?
Той не умееше да носи отговорност за семейството си – за мен и детето. Беше свикнал всичко да му се поднася на готово – от яденето, до взимането на важни решения. Когато Мартин вдигнеше температура, Георги се паникьосвашеи не знаеше какво да прави. И винаги се измъкваше с оправданието: Защо все на нас се случва най-лошото? Мъжете не си дават сметка, че жената се изморява да бъде и майка, и баща за децата си. Но пък как да научиш сина си да бъде мъж, когато ти самият не си такъв?
Какво значи за теб истински мъж?
Мъжът трябва да е силен, да взима бързи решения и да носи отговорност за тези решения. Той трябва още като дете да е научен, че жената е нежно същество и е длъжен да я уважава, а не да я товари и с мъжка работа. Мои приятелки често се оплакват, че не могат даг си намерят стойностни мъже. А как да ги намерят, като майките им са ги осакатили от малки и са ги направили мухльовци? Лигавят ги, все едно са момиченца, и изпадат в истерия, ако детето се спъне на улицата, падне и му излезе цицина на главата. Връзват им обувките сутрин, преди да трагнат на училище; хранят ги с лъжичка, ако са болни… И малчуганите свикват така. А ако случайно майката откаже да им помогне, момченцата стават агресивни – обиждат, ругаят… Най-лошото е, че така те се държат като пораснат и вече имат до себе си жена. Търсят от нея съжаление, обгрижване, помощ. Защото мама вече я няма и някой трябва да я замести. За мен това не са мъже!
Ти как се справяш сама с Мартин. Как го възпитаваш?
От 4 годишен се държа с него като с голям човек. Директно му казвам, че мъжът не бива да плаче, че е длъжен да търпи, да прави възможно най-малко грешки и като обещае нещо, да спази обещанието си. Уча го, че задължително трябва да е нежен с момичетата, защото те са слаби същества, а силният е той – мъжът. И че аз също съм едно момиче, макар и пораснало. Уважението към майката трябва да се пренесе после и към бъдещата му съпруга. Ако сега не го научи, няма кога.
Май не ти е лесно да си и майка, и баща…
Трудничко е, но много разчитам на брат си и на татко, защото за тях смело мога да кажа, че са мъже. Баща ми и майка ми направиха от брат ми мъж. Оня ден им бяхме на гости и татко оправяше нещо в мазето. Извика Мартин и му каза: Нали си мъж, мойто момче! Ела сега да ти покажа как се работи с бормашината. Не че детето ми ще хване веднага дюбелите, но нали първо някой трябва да му по-каже. А вечерта, като се прибрахме, ми заяви, че започва в касичката да си събира пари за бормашина. Това беше още една стъпка в правилната посока. Както се казва, първото зрънце беше посято.
Играете ли си заедно?
Разбира се. Детските му години трябва да са щастливи. Аз нямам право да му отнемам детството, но и нямам право да съсипвам мъжа в него. Може да се отнасям към него като към възрастен, но това не означава, че не му показвам любовта си и че не прощавам грешките му. Няма обаче като баща му да го накажа прав до стената с вдигната ръце, или пък другата крайност – като свекърва ми да кажа: Ох, Мартинчо миличък, лошо ли се удари, като падна? Боли ли те краченцето?
Първите 7 години са най-важни…
Не първите 7, а първите З така твърдят психолозите, когато става въпрос за възпитана на момче и за осъзнаване на мъжкото начало. Дано не съм пропуснала този период, защото когато се разведохме с Георги, Мартин беше на 4.
Прави ми впечатление, че му казваш Мартин.
Това му е името и той трябва да свикне, че разни лигави като Марти или Maртичка са за момичетата.
А Мартин помага ли ти вкъщи?
За сериозна помощ е трудно все още да се говори, но на мен ми стига, че вече сам си оправя леглото, опъва ръба на чаршафа, на завивката… Като пие сутрин чай, си мие чашата, отскоро започна и обувките си да чисти сам, още щом се прибере вкъщи. На пръв поглед дребни неща, но и те са част от възпитанието.
Поощряваш ли го по някакъв начин?
Никога не забравям да му кажа „браво“ или “точно така правят истинските мъже”. Това го стимулира. Не можем да глезим синовете си, а да искаме от тях след време да ни уважавт и да бъдат мъжкари.
От майката ли зависи синът й да стане истински мъж?
Ако говорим за момчетата – да, най-вече от майката.
Защо пожела да дадеш това интервю?
Мисля, че ще съм полезна на младите майки, които като мен са потърпевши от погрешното възпитание на съпрузите си. Не позволявайте синовете ви да стават като бащите си. Ако искате след време момчето ви да създаде стабилно семейство, направете го мъж още от сега.
Add comment