Емпатията се състои в способността ни да си представим вътрешния свят на другия.
Тя ни позволява да споделяме емоциите на тези, които ни заобикалят, да бъдем чувствителни към чуждите страдания. На детето са необходими четири години, за да добие достъп до собствената си вътрешна вселена – на тази възраст то вече може да проявява и емпатия. За развитието на това качество е нужно то да расте в сигурна среда, изпълнена с любов.
Емпатията е в известен смисъл биологичната основа на нашия морал. Изследванията потвърждават съществуването на т.н. огледални неврони, разпръснати в префронталната кора на мозъка – зона, която отговаря за движенията, езиковите функции и пространствените възприятия, тоест в области, свързани със способността ни да разбираме чуждите емоции, намерения и словесни изрази. Те се активират, когато ние имитираме или само наблюдаваме някакво действие. Но огледалните неврони не са единственото обяснение за емпатията, която е свързана също с въображението, възпитанието и други фактори.
ЧУВАМЕ ЛИ СЕ ДОБРЕ?
Изкуството да изслушаш и да разбереш някого понякога е вродено, но може и да се научи. Ето 10 възможни начина:
Оставете другия да говори
Емпатията е толкова по-възможна, колкото по-дълго изслушвате събеседника, без да го прекъсвате. Това не трябва да се превръща в техническо упражнение, при което бездушно „изтърпявате” чуждия монолог. Става дума за духовно състояние на уважение към другия. Забранете си да го прекъсвате преди да са изтекли 40 секунди, както и да формулирате по друг начин това, което той казва.
Играйте с дете
Това е отличен начин да развиете способността си да усещате какво изпитва другия. Оставете детето да ви води в играта, маскирайте се, смейте се с него – така лесно и радостно ще „излезете” от себе си.
Отгатнете битките на ближния
Когато сте в автобуса или метрото, погледнете човека, който седи срещу вас, и се запитайте: „За какво или срещу какво ли се бори?“. Това ще ви припомни, че вие също имате битки в живота си, дори това да не се вижда. Може би търсите работа или подкрепяте болен родител? Никога не сме единствените, които имат проблеми, стремежи, болки.
Приемете разликите
За да разберете нуждите и емоциите на другия, трябва да приемете, че може да сте различни и дори несъгласни. В моменти на социално напрежение човек често остава съсредоточен върху себе си и не се интересува от околните. Но другият, който участва в тази конфликтна ситуация, не е враг. Трябва да си кажете: „Да, той ме нервира, дразни ме, усеща по друг начин нещата, но не воюва с мен, не иска да ме унищожи.” Тази мисъл веднага успокоява атмосферата.
Leave a reply