Като чета разни жени да се оплакват от съпрузите си, им се чудя на акъла. Едва ли не те си седят крот­ко и тихо и се оставят мъжете да ги обиждат и налагат с юмруци и ритни­ци, пък после страдат. Ами те достойнство нямат ли? Не се е родил този, който да е господар и собственик на друг човек, пък било то и жена.

С моя Мишо сме заедно вече 18 години. Когато беше по-млад и той се правеше на „мъж“. Опитваше да ме командва, а няколко месе­ца след сватбата ни дори ми вдигна ръка. Първите два шамара ме ошашавиха сто­ях и го гледах като вцепене­на. Не очаквах такава на­глост от човека, който се кълнеше, че ме обича и иска да му родя най малко три деца.- После се освестих, грабнах метлата, с която метях двора, и му насиних гърба с дългата й дръжка Че аз ръце нямам ли? Как ще се оставя безропотно да ме унижава?

После три седмици Мишо спеше само по корем. Като се успокоих след скандала, не си тръгнах, както правят повечето обидени женички. Налях по една чаша ракия и на него, и на себе си. На­карах го да седне и да ми напише обещание, че нико­га повече няма да ми пося­га. И ако иска да остана при него и да му родя децата, за които мечтаехме, тряб­вала ме уважава. Малко се дърпаше, но написа такава бележка. Взех я и я сложих в чекмеджето при докумен­тите.

И досега сме заедно. Ни­кога повече не се стигна до грозни сцени. Понякога се караме и спорим, но като хора, които се обичат, а не като врагове. Наистина му родих и отгледах три пре­красни момчета. Най-важ­ното, на което ги научих, е да уважават жената, неза­висимо дали е майка, сест­ра или съпруга. Живея като царица с четиримата си мъже, ама защо трябваше да го постигна с метлата…

Красимира Проданова от П.

Един шамар никога не остава сам!