Никога не е късно да започнеш отначало

По празниците срещнах свой познат, когото не бях виждала отдавна. Предишния път ми се беше сторил грохнал и остарял, а сега изглеждаше чудесно. Зарадвах му се, седнахме да изпием по едно кафе и го попитах какво се е случило, че в така променен. И тогава Ачо ми разказа своята история, която ще си позволя да предам почти дословно.

„Напоследък усещах, че животът ми е зациклил напълно, започнаха да сe обаждат болести и вече си мислех за пенсия и дори за умирачка, макар че бях само на 56. След 33 години брак с жена ми дори не си говорехме. Толкова се бяхме отчуждили, че отдавна спяхме в отделни стаи и се разминавахме като сенки в празното жилище. Ако есе пак разменяхме по няколко изречения, бяха някакви обиди или заяждания за глупости. Ангелина – дъщеря ни, се омъжи и замина при съпруга си във Варна. Много рядко ни идваше на гости, защото внучетата са още малки. През лятото ходех при тих за по няколко дни, но не можех да оставам за по-дълго, защото живеят натясно. В работата също нищо не ме радваше – бях стигнал ниво в кариерата, което ми се струваше, че е таванът. Не получавах малко пари, но когато ги имаш предостатъчно, разбираш, чете не са всичко в този свят.

И тогава сякаш Бог ми изпрати Албена – 27 години по-млада от мен, музикантка. Бях живял доста дълго, а не знаех, че може да има такава любов. Започвах деня си с мисъл за нея и когато заспивах, пак тя ми беше пред счита. Срещахме се в нейната квартира, но колкото и да беше късно вечер, се прибирах при жена си. Смятах, че така е редно и нямам друг изход. Докато разбрах, че цялото ми същество крещи – не тръгвай, остани! Повтаряше ми го всеки път и Албена. И веднъж реших – искам да започна отначало със своето любимо момиче.

Прибрах се все пак и съобщих на съпругата си, че на следващия ден ще подам молба за развод. Тя дори не се разстрои. За да ми натрие носа, ми каза, че от 20 години има връзка със студентската си любов, но не била луда като мен да обърква живота си на стари години и да става за смях пред внуците ни.

Разделихме се по взаимно съгласие, оставих й апартамента и колата. Имах достатъчно пари, за да купя ново жилище за мен и Албена. Тя го превърна в истински дом – топъл, уютен, красив. Тази жена има невероятна енергия, с която ме зарежда като акумулатор. След като се събрах с нея, ми предложиха да стана изпълнителен директор на фирмата, защото нашият се премести на друга работа. Казаха ми, че нямало по-подходяща кандидатура от моята. Направо не можех да повярвам на ушите си.

С Албена вече имаме син на година. Чувствам се най-щастливият съпруг и баща. Иска ми се да кажа на всички хора – не се оставяйте на рутината и сивотата, борете се за своето щастие! Всеки има право на това! И най-важното – никога не е късно да започнеш отначало.“