Реших и аз да споделя своята лична драма, дано някой да ми помогне. Аз съм изстрадала жена на 24 г, от турски произход. Макар че още съм млада, преживях много нещастия.

В момента съм бременна от втория си съпруг, но добре, че нямахме граждански брак, защото той ме изхвърли от дома си като куче. Каза ми: „Махай се от тук, аз не съм готов да стана баща. Това дете не е мое!“ Наложи се да спя в храстите, по пейките и къде ли не. Добре, че един комшия ми помогна с някой лев, за да отида в Шумен при майка си. За съжаление, тя обича алкохола и аз си знаех, че няма да ме иска при себе си, след като не мога да й давам пари.

Няколко часа на автогарата си търсих работа по обяви. Вече късно вечерта намерих вакантно място в София – да гледам кокошки. Качих се на автобуса и в 6,30 ч сутринта пристигнах в столицата. В джоба си имах само 2 лева. Седнах и зачаках на автогарата да дойде жената от обявата да ме вземе. По едно време тя ми се обади и ми каза, че е заета, затова да взема трамвай и сама до отида до квартал „Горна баня“. Когато пристигнах, отново я зачаках на спирката. Да е жива и здрава, тя дойде, но ми каза, че има лоша новина за мен – работата била за мъже, а не за жени. Разплаках се, обясних й, че съм безработна от 5 месеца, че няма къде да отида, че съм много гладна, а съм без пукнат лев в джоба. Тя ме увери, че няма да ме остави сама, купи ми една закуска и ми каза отново да я почакам, защото имала работа. Тази нощ съм щяла да преспя у братовчед й. Не можела да ме вземе у тях, защото живеела с тримата си синове и нямало място. Чаках я още няколко часа навън – мръсна, гладна и жадна. Късно вечерта тя дойде с братовчед си, обеща ми, че на следващия ден ще ми намери подслон някъде. Само че през нощта той се опита да ме изнасили. Добре, че все пак не го направи. От страх не можах да мигна до сутринта.

На другия ден отново се срещнах с жената от обявата. Тя ме изпрати в един кризисен център, където ме настаниха. Ще остана тук, докато родя, а това ще се случи някъде около Нова година. За съжаление, трябва да оставя детето си в дом. Надявам се да му намерят добро семейство, което ще го отгледа. Много ми е тежко, но не намирам друг изход – аз съм една бездомница и не мога да му предложа дори покрив над главата. Нямам си никого, освен Аллах. Толкова много искам да си намеря приятелки, както и да срещна изстрадал като мен мъж, с когото да създам нормално семейство. Мечтая най-накрая да съм поне малко щастлива.

Изстрадалата