Животът ми е по-зле от този на улично куче!

Реших и аз да споделя своята лична драма, дано някой да ми помог­не. Аз съм изстрадала жена на 24 г, от турски произход. Макар че още съм млада, преживях мно­го нещастия.

 

В момента съм бремен­на от втория си съпруг, но добре, че нямахме граж­дански брак, защото той ме изхвърли от дома си като куче. Каза ми: „Махай се от тук, аз не съм готов да стана баща. Това дете не е мое!“ Наложи се да спя в храстите, по пейките и къде ли не. Добре, че един комшия ми помогна с някой лев, за да отида в Шумен при майка си. За съжаление, тя обича алко­хола и аз си знаех, че няма да ме иска при себе си, след като не мога да й да­вам пари.

Няколко часа на автога­рата си търсих работа по обяви. Вече късно вечерта намерих вакантно място в София – да гледам кокош­ки. Качих се на автобуса и в 6,30 ч сутринта пристиг­нах в столицата. В джоба си имах само 2 лева. Сед­нах и зачаках на автогара­та да дойде жената от обя­вата да ме вземе. По едно време тя ми се обади и ми каза, че е заета, затова да взема трамвай и сама до отида до квартал „Горна баня“. Когато пристигнах, отново я зачаках на спир­ката. Да е жива и здрава, тя дойде, но ми каза, че има лоша новина за мен – рабо­тата била за мъже, а не за жени. Разплаках се, обяс­них й, че съм безработна от 5 месеца, че няма къде да отида, че съм много глад­на, а съм без пукнат лев в джоба. Тя ме увери, че няма да ме остави сама, купи ми една закуска и ми каза отново да я почакам, защото имала работа. Тази нощ съм щяла да преспя у братовчед й. Не можела да ме вземе у тях, защото жи­веела с тримата си синове и нямало място. Чаках я още няколко часа навън – мръсна, гладна и жадна. Късно вечерта тя дойде с братовчед си, обеща ми, че на следващия ден ще ми намери подслон някъде. Само че през нощта той се опита да ме изнасили. Доб­ре, че все пак не го напра­ви. От страх не можах да мигна до сутринта.

На другия ден отново се срещнах с жената от обя­вата. Тя ме изпрати в един кризисен център, където ме настаниха. Ще остана тук, докато родя, а това ще се случи някъде около Нова година. За съжале­ние, трябва да оставя де­тето си в дом. Надявам се да му намерят добро се­мейство, което ще го отгле­да. Много ми е тежко, но не намирам друг изход – аз съм една бездомница и не мога да му предложа дори покрив над главата. Нямам си никого, освен Аллах. Толкова много искам да си намеря приятелки, както и да срещна изстрадал като мен мъж, с когото да създам нормално семей­ство. Мечтая най-накрая да съм поне малко щастли­ва.

Изстрадалата

 

 

Какво да очакваме през годината на Коня?

 

 

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар