Хванах сина си на калъп с мащехата му

Години наред се свивах и търпях обидите и по­дигравките на хората. Не знам кой им пусна муха­та, че синът ми е малко мека китка.

На тях тол­кова им трябваше, за да се убедят, че той си пада по мъже, а не по жени. Виждах с какви очи ме гле­дат и знаех какви приказки ръсят зад гърба ми. Много ми тежеше – толкова, че по едно време и аз започнах да вярвам в тази клюка. Спомних си, че като беше малък, по едно време си играеше с кук­ли. Освен това доста се мотаеше в кухнята около майка си и баба си, а като попорасна, започна и сам да готви. Забелязах, че доста се върти около мом­чета, никакви връстнички нямаше покрай него… Акълът не ми го побираше – кога беше тръгнал по сбъркан път, така и не можах да си обясня.

След като съпругата почина, няколко години бях и баща, и майка на Адриан. Мина доста време, преди да реша да се оже­ня повторно, и то за доста по-млада от мен жена. Синът ми не ми създаваше никакви проблеми, прие я, всъщност по-скоро не я забелязваше изобщо. Така мислех, но последвалите събития ми показаха, че много съм сгрешил. Нало­жи ми се да замина в ко­мандировка набързо и сравнително задълго. По­верих момчето на новата си съпруга. Не ми се иска­ше да ги оставям сами и направих всичко възмож­но да приключа по-бързо с ангажиментите си и да се прибера колкото може по-скоро. Не ги предупредих, реших, че ще е по-приятно да ги изненадам. Всъщност изуменият бях аз – това, което заварих и видях с очите си и ме шашна. С две думи заварих сина си с мащеха­та му доста разгорещени в семейната ни спалня… Ако искате, вярвайте, но дори не се ядосах. Изоб­що не ми пукаше, че Адриан спи с жена ми. Като че ли и през ум не ми мина колко отвратителна е ней­ната изневяра и колко гадно е неговото предател­ство. Връх над всичко взе радостта ми, че… синът ми е нормален мъж, че не е някакво сбъркано момче, че няма капчица истина в приказките, че е абсолют­но педерастче. Вече мо­жех спокойно да кажа пред всички, че съм отгле­дал истински мъж. И никоя обида и подигравка няма­ше да отмина с мълчание, смирение и неудобство. Само някой да ми беше казал нещо, вече знаех как да затапя всеки нещаст­ник, който злепоставя сина ми.

След онази сцена аз набързо се разведох. Жена ми сега живее със сина ми, но това наистина не ме бърка кой знае кол­ко. Щом се обичат, щом тя в него намери истински мъж, всичко останало е без значение. Предпочи­там да ми подхвърлят ‘Те­жат ли ти рогата, а?“ вмес­то ‘Този е бащата на оно­ва педерастче…“ Не ми те­жат рогата, освен това мога да прежаля всяка жена, но не и сина си.

Милен

 

Втори брак за разведения – абсурд!

 

Магазин за красота и здраве

Прочетете още:

2 коментара

  1. Rado555 says:

    неведоми са пътищата Господни и сал той се разпорежда с нас !

Добавете коментар