Като бях студент, се влюбих в една красавица – казваше се Яница.

Не знам дали тя разбра, че съм хлътнал по нея, но още при първата покана се съгласи да отидем на кино и да пием кафе. Обмислях вече как да й предложа да се опознаем напълно или пък направо да се оженим.

И тогава й хвърли око един състудент. Още като започна да я сваля, Яница направо му се нахвърли и не след дълго вдигнаха сватба. Тя беше много щастлива, ала повече говореше за свекъра си, отколкото за съпруга си. Свекърът й беше някакъв шеф и имаше много имоти и власт. Примирих се, защото изобщо не можех да бъда конкуренция. Намерих си друго момиче, събрахме се и заживяхме нормално.

Бяха минали повече от 30 години от завършването на университета, когато при една командировка срещнах Яница. Стори ми се същата – млада и красива. Не смеех да й се обадя, защото аз бях побелял и напълнял, с една дума – бях поостарял. Тя обаче ме позна и предложи да изпием по кафе. Аз мълчах и я гледах, тя разказваше. Съпругът й се захванал с голям бизнес и отначало всичко вървяло добре. След това започнал да губи, притеснил се, разболял се и умрял. Разказа цялата тази история с усмивка, макар че беше трагична. След това пихме по някое и друго питие за Бог да прости. А след питиетата дойде в стаята ми в хотела уж да доразкаже историята си, ама съвсем друго се случи. Беше толкова сладко и греховно, че съвсем хлътнах и след 30-годишен брак бях готов да се разведа. Съпругата ми обаче не даваше дума да се издума за развод. Дори насъска против мен и двете ни дъщери, които вече бяха омъжени и си имаха семейства.

Тогава си събрах багажа и отидох при Яница. Искаше ми се обаче да съм истински мъж и колкото пари имах внесени на мое име, изтеглих ги и й купих един апартамент като подарък. Радвах се, че ще изживея с нея последните си години, че несподелената ми някога любов вече е споделена. Такива хубави мисли ме обземаха, че не ми остана време да помисля какво ще стане, като ми свършат спестените пари. Ама те свършиха и любовта на Яница започна да охладнява. Не мина месец и тя предложи или да си отида доброволно, или да ме изхвърли със скандал. И то от жилището, което й бях купил. Едва тогава разбрах какво съм направил, но беше късно – съпругата и децата ми вече не ме искаха, а „любовта на живота ми“ се оказа една използвачка. Добре че беше останала бащината ми къща на село. Отидох там и сега отглеждам животни и зеленчуци – опитвам се да живея като селяните. А те ме гледат и ми се присмиват: „Иване, Иване, като изпусна питомното, гони сега дивото!“

Иван