С това писмо искам да ви разкажа за едно от сво­ите най-неочаквани, най-куриозни и най-емоционал­ни запознанства в интернет.

Един ден преди много години получих доста неско­посано писмо, пълно с правописни грешки. Беше от дама, живееща в малко подбалканско градче. На грешките не обърнах голя­мо внимание, защото по­вече ме впечатли снимка­та на жената – красива, привлекателна, с големи и черни като маслини очи. Звъннах на те­лефона, който беше посочи­ла, и така се запознах с Мария. Каза, че била сво­бодна. Съпругът й я заря­зал и отишъл при любовни­цата си, а тя имала соб­ствен бизнес, успявала да се справя сама и да из­държа дечурлигата си, но й трябвал и мъж, който да й помага. Усетих някакъв акцент в говора й, но си помислих, че е тамошен диалект. Тя много настоя­ваше за среща на неутра­лен терен, затова се раз­брахме да се видим в Ста­ра Загора. С нетърпение чаках красавицата от снимката, но когато отидох на гарата, пред мен заста­на съвсем непозната жена. Попита ме аз ли ча­кам Мария. Като разбрах, че това е тя, не можех да повярвам на очите си. Та тя нямаше нищо общо със засуканата и заоблена красива брюнетка от сним­ката. Значи ме беше под­вела и е използвала чуж­да фотография! Обля ме студена пот, докато гледах тази посърнала и сбръчка­на жена, а и по всичко си личеше, че е ромка. Доб­ре, казах си, ромка – ром­ка, но защо трябваше да ме лъже! Е, такъв е рискът на професията Търсач на булка.

Мария веднага ме помо­ли да отидем до гардероб­ното отделение на гарата да й вземем багажа и да й по­могна за пренасянето. А той беше много – две големи чанти с всякакви дрънкулки и залъгалки. Аха, разбрах аз най-накрая, значи е реши­ла с един куршум два заека да уцели. Разпъна сергията и сгъваемото столче до са­мата жп гара, защото точ­но такъв се оказа бизнесът й – да ходи по разни моабети и панаири, за да си по­напълни джоба с парички, хем и късмета си да дири. После извади табакера с ръчно свити цигари и запа­ли, пусна касетофона в дей­ствие, а за да направи шоу, започна да щрака с пръсти и я изби на кючек. Пред смаяните погледи на мину­вачите чевръсто закърши снага и веднага събра тълпа народ. Нейни съмишленици пък с кибритени кутийки за­почнаха оная игра „тука има-тука нема“. Накрая дой­доха двама полицаи и на­родът масово се разбяга. Изгониха и нея.

Този път не съжалих, че без булка аз останах, и че амбулантен търговец не станах.

Бивш Пантелей Пътник