Често си задавам въпроса: Защо някои хора, след като са обичали 5 или 10 години чове­ка до себе си и са били сигур­ни в чувствата му, са в състо­яние за секунди да го намра­зят?

Какво толкова може да накара една жена да зареже бащата на децата си, който довчера е бил идеалният и за нея, и за тях? И защо, когато любовта е чиста и свята, из­веднъж се оказва, че раздяла­та е неминуема? Отговорите този път ми дава Дарина от Велико Търново, 39-годишна майка на две дъщери.

Дарина, наистина ли животът ти се промени бук­вално за часове?

–          За една нощ. С Петър мно­го се обичахме, помагахме си за всичко. Вкъщи нямаше женска и мъжка работа. Все­ки правеше това, което може най-добре. След 10-годишен брак ние продължавахме да се целуваме пред децата, пред родителите си, на ули­цата… Ние просто се обичах­ме до лудост.

Как тогава 10-годишна луда любов се превръща в омраза?

–          Само от едно действие или бездействие всичко може да отиде по дяволите, както стана и при нас. Вечер­та хапнахме, изгледахме един филм, аз сложих децата да спят и с Петър също си лег­нахме. Даже се любихме. Странно за мен, той поиска сериозен разговор. Помис­лих си, че или някой от роди­телите ни е болен, или той е останал без работа. Не по­вярвах на ушите си какво ми каза – че вече ми няма дове­рие. Попитах го защо, откога, какво се е случило… И как така изведнъж може да зая­виш нещо толкова сериозно. Изплю камъчето. Негов нов колега, когото не познавах, но доста бях чувала за него, му беше промил мозъка. По­неже е много ревнив, обра­ботил яко и Петър. Започнал да го разпитва как може да ме пуска на кафе с приятел­ки, защо ми позволява сама да ходя при майка си и сест­ра си, каква е тази свобода, която ми дава… И сигурно правя всичко това, защото най-вероятно си имам любов­ник. Петър просто се беше поддал на „обработката“ му.

Ти давала ли си му по­води за ревност?

–          Какво говориш? Първо, че не съм, и второ – Петър нико­га не ме е ревнувал. Напро­тив – самият той ме е карал да излизам сама, ако искам, за да си почина от децата, от домакинството… Но обидата разби сърцето ми. Не мога да приема, че съпругът ми вяр­ва на някой друг, а не на мен. Това никога няма да го аси­милира женското ми съзна­ние. Според мен няма по-се­риозна причина за раздяла от недоверието. Накрая ме насили, сексуално, и то, как­то ти казах, след като вече бяхме правили любов. Легна върху мен и изсъска: Това ще ти е за последно от мен, да знаеш! От тук нататък ходи при другия!

Стигнал е до насилие?

–          Да, болеше ме, но не по­смях да викам заради деца­та. Не заспах до сутринта и усещах как с всяка следваща секунда аз намразвам този човек. И не толкова, че ме насили, а че ми няма доверие. На следващия ден не отидох на работа, извиках майка ми и свекърва ми и на двете раз­казах какво се е случило и какво ще предприема.

Какво всъщност напра­ви?

–          Изнесох се на квартира. Не мога да живея с човек, който ми няма доверие. Сега всички роднини, включително и неговите, са на моя страна, те ми вярват, но това не ме топли. Ще подам и молба за развод. Понякога си мисля, че ако ми беше станал без­различен, щеше да ми е по- лесно, защото омразата ме разяжда. Тя също е чувство, което тормози и ужасно мно­го измъчва.

А с него какво стана? Къде е той сега?

–          Ближе си раните. Съжаля­ва, а това още повече ме кара да го мразя, защото истинс­кият мъж не постъпва така. Той прави точно обратното – усеща жена си, познава я добре, съветва я, помага й, а не я напада безпричинно. Не вярвах, че разстоянието от силната любов до жестоката омраза е толкова късо, една крачка. Само за едно се моля – да го изтрия по-бързо от съзнанието си. Жалко, че любовта ни наистина беше силна, но колегата му се ока­за по-силен от нея. А Петър – най-слабият мъж, който се поддаде на манипулация. Ни­кога няма да му простя. Не­доверие не се прощава.