Какво общо има боят с любовта? Къде ли се изгуби прекрасният мъж, с когото някога толкова се обичахме?
С Петър бяхме приятели от деца, живеехме в съседни къщи и дори когато ги събориха, за да построят нов квартал с блокове, пак не се разделихме. Не знам кога престанах да гледам на него като на момчето, което всички харесват, ата защитава мен. Не разбрах и кога се влюбих. А когато Петър ми каза, че също ме обича, нямаше по-щастлива от мен. За разлика от майка ми, която направо побесня. Всичко беше окей, докато Петър беше най-добрият ми приятел, а щом стана мое гадже, тя се обърна срещу него. Нареди ми да се разделим.
Като я питах защо така изведнъж промени мнението си, тя все усукваше и не ми даваше смислен отговор. Понеже аз не се отказвах, ми забрани да се виждам с Петър. Обещах й – макар да знаех, че няма да удържа на думата си. Притиснах яда ми обясни защо се обърна срещу него. Разказа ми, че някога с бащата на Петър били голяма любов, после тя срещнала татко, а другият се пропил от мъка. Оженил се набързо и не само не престанал да пие, а започнал и да бие жена си. Майка се уплашила, че крушката не пада далече от дървото и Петър ще последва примера на баща си.
Аз не вярвах с нас да се случи така, обичах го и продължих да се виждам него. Не ми пукаше дали ще забременея, дори ми се искаше – никой нямаше да ме накара да махна бебето и да ни раздели. Когато това се случи, отидох с Петър на преглед и след като докторът потвърди, че ще имаме бебе, казахме, че ще се женим. Нашите подскочиха, майката на Петър само си мълчеше, а баща му не възрази – така щеше да натрие носа на майка ми. Но съдбата го върна на мен – в началото на шестия месец направих спонтанен аборт и ми трябваше време, за да се съвзема. Получавах повече внимание от майка си, отколкото от мъжа си. Той се държеше странно- закъсняваше, пиеше с приятели и това все повече ме плашеше. Наивно вярвах, че ще отмине, като се справи с болката за бебето.’
Когато пак забременях, казах на Петър след третия тест и… изядох първите шамари. Всичко бях очаквала, но не и това. Той ми се нахвърли, че правя простотии, че искам да го побъркам и да скапя живота му. Не вярвах на ушите и на очите си- това ли беше мъжът, заради когото обърнах гръб на всички? Между шамарите в ушите ми звънна разказът на мама. Затворих очи и се опитах да изхвърля съмненията, обидите и кошмара, които ме обземаха. Разбира се, на никого не казах – първо, беше ужасно гадно и унизително, второ, майка веднага щеше да ме захапе: аз нали ти казах. А и наивно мислех, че и това ще мине.
До раждането на сина ни Петър периодично ме ступваше. Най-страшно беше една вечер, когато се прибра много пиян, а тогава става още по-силен. Наби ме със злоба – събори ме на земята и ме риташе, докато се пазех и крещях, че ще убие бебето. На следващия ден родих. Той се разкайваше, извиняваше се, молеше да му простя и да забравя… Простих, но не забравих. А и той не ми даде възможност. При най-малката трудност или тревога се заливаше с колеги, приятели и дори със случайни хора, след което идваше и си пускаше юмруците в действие. От нищо не му пукаше-дали съм болна или здрава, дали кърмя или простирам, дали детето спи или го гледа с ужас… След всяка такава история Петър ставаше най- добрият, най-милият, най- грижовният. До следващия път.
Веднъж преживях жестока нощ, преглътнах гордостта си, взех си детето и се върнах при нашите. Нямаше нужда нищо да обяснявам – бях синя от очите до петите. Като ме видя, майка ми каза: „Много те е обичал този!“ Беше ми писнало от подмятанията й, но нямаше какво да кажа – аз и досега го обичам, но не мога да се върна при него. Страх ме е, а и не разбирам какво е общото между шамарите, ритниците и любовта.
Експертите твърдят: Икономическата криза ражда насилие в семейството!
Add comment