Има ли нещо общо между шамарите, ритниците и любовта?

Ти лайф за Лекува

Какво общо има боят с любовта? Къде ли се изгуби прекрасният мъж, с когото някога толкова се обичахме?

 

С Петър бяхме приятели от деца, живеехме в съсед­ни къщи и дори когато ги събориха, за да построят нов квартал с блокове, пак не се разделихме. Не знам кога престанах да гледам на него като на момчето, кое­то всички харесват, ата за­щитава мен. Не разбрах и кога се влюбих. А когато Петър ми каза, че също ме обича, нямаше по-щастлива от мен. За разлика от май­ка ми, която направо побес­ня. Всичко беше окей, дока­то Петър беше най-добрият ми приятел, а щом стана мое гадже, тя се обърна срещу него. Нареди ми да се разделим.

Като я питах защо така изведнъж промени мнение­то си, тя все усукваше и не ми даваше смислен отго­вор. Понеже аз не се отказ­вах, ми забрани да се виж­дам с Петър. Обещах й – макар да знаех, че няма да удържа на думата си. При­тиснах яда ми обясни защо се обърна срещу него. Раз­каза ми, че някога с бащата на Петър били голяма лю­бов, после тя срещнала тат­ко, а другият се пропил от мъка. Оженил се набързо и не само не престанал да пие, а започнал и да бие жена си. Майка се уплаши­ла, че крушката не пада да­лече от дървото и Петър ще последва примера на баща си.

Аз не вярвах с нас да се случи така, обичах го и продължих да се виждам него. Не ми пукаше дали ще забременея, дори ми се ис­каше – никой нямаше да ме накара да махна бебето и да ни раздели. Когато това се случи, отидох с Петър на преглед и след като док­торът потвърди, че ще има­ме бебе, казахме, че ще се женим. Нашите подскочиха, майката на Петър само си мълчеше, а баща му не възрази – така щеше да на­трие носа на майка ми. Но съдбата го върна на мен – в началото на шестия месец направих спонтанен аборт и ми трябваше време, за да се съвзема. Получавах по­вече внимание от майка си, отколкото от мъжа си. Той се държеше странно- закъ­сняваше, пиеше с приятели и това все повече ме пла­шеше. Наивно вярвах, че ще отмине, като се справи с болката за бебето.’

Когато пак забременях, казах на Петър след третия тест и… изядох първите ша­мари. Всичко бях очаквала, но не и това. Той ми се на­хвърли, че правя простотии, че искам да го побъркам и да скапя живота му. Не вяр­вах на ушите и на очите си- това ли беше мъжът, зара­ди когото обърнах гръб на всички? Между шамарите в ушите ми звънна разказът на мама. Затворих очи и се опитах да изхвърля съмне­нията, обидите и кошмара, които ме обземаха. Разби­ра се, на никого не казах – първо, беше ужасно гадно и унизително, второ, майка веднага щеше да ме заха­пе: аз нали ти казах. А и наи­вно мислех, че и това ще мине.

До раждането на сина ни Петър периодично ме ступваше. Най-страшно беше една вечер, когато се при­бра много пиян, а тогава става още по-силен. Наби ме със злоба – събори ме на земята и ме риташе, докато се пазех и крещях, че ще убие бебето. На следващия ден родих. Той се разкайва­ше, извиняваше се, молеше да му простя и да забравя… Простих, но не забравих. А и той не ми даде възмож­ност. При най-малката труд­ност или тревога се залива­ше с колеги, приятели и дори със случайни хора, след което идваше и си пус­каше юмруците в действие. От нищо не му пукаше-дали съм болна или здрава, дали кърмя или простирам, дали детето спи или го гледа с ужас… След всяка такава история Петър ставаше най- добрият, най-милият, най- грижовният. До следващия път.

Веднъж преживях жесто­ка нощ, преглътнах гордос­тта си, взех си детето и се върнах при нашите. Нямаше нужда нищо да обяснявам – бях синя от очите до пети­те. Като ме видя, майка ми каза: „Много те е обичал този!“ Беше ми писнало от подмятанията й, но нямаше какво да кажа – аз и досега го обичам, но не мога да се върна при него. Страх ме е, а и не разбирам какво е об­щото между шамарите, рит­ниците и любовта.

 

 

Експертите твърдят: Икономическата криза ражда насилие в семейството!

 

 

Магазин за красота и здраве

Прочетете още:

Добавете коментар