Изобщо не се срамувам от нищо, уредих си живота!
Преди 16 години дойдох в София – млада, привлекателна, амбициозна и… бедна. Отвращаваше ме мизерията, в която живеех със своите родители, а те ме убеждаваха, че да си честен е най-важното нещо на света. Дори не им казах, че се махам – с малко спестени пари, три златни пръстена и две гривни за продан пристигнах на Централна гара. Отседнах при една позната, която две години преди мен беше разбрала къде е истината и беше зарязала дълбоката провинция.
Първо продадох бижутата и с парите си купих дрехи, обувки, чанти – не можех да се надявам на хубава работа, а да изглеждам като селянка и да искам другите да виждат в мен красива и нахакана млада жена. Отхвърлих разни съмнителни обяви, накрая реших да се пробвам при едно семейство, което търсеше бавачка за децата си. Осигуряваха квартира, много добро заплащане, храна. За по-добра оферта не можех и да мечтая. Реших, че всякак ще се боря за това място, още повече че отговарях и на изискването им да говоря френски – най-накрая моята езикова гимназия да ми послужи. Вярвах, че така ще се запозная с хора от друга класа, и се надявах да ме допуснат в своите кръгове. Исках тази работа, спечелих я и Александър и жена му Ема ме наеха.
Децата бяха глезени и капризни, понякога направо не ги издържах и едва се овладявах да не ги нашамаря. Стисках зъби обаче и ги търпях. Бях особено мила, когато родителите им си бяха вкъщи. Когато прекарваш по 24 часа в дома на едно семейство, много неща ти стават ясни. Само след няколко месеца образът на перфектната двойка Александър и Ема се пропука. Чувах скандалите им, неговите настойчиви молби за секс и нейните тъпи извинения, че я боли глава… Разбрах, че пиленцето е кацнало на рамото ми – още в самото начало бях хвърлила око на бащата, време беше да действам. По сто пъти на ден си повтарях само едно – да бъда умна и супер търпелива. Така постигнах своето.
Винаги когато Ема излизаше, аз обличах нещо по-секси или в „най-неподходящия момент“ излизах от банята, или точно тогава предлагах кафе на Александър. Малко по малко той ме забеляза и оцени качествата ми. Първо станах негов отдушник, после му хареса как здравите ми (селски) ръце масажират. Веднъж, след края на поредния сеанс, вместо да го завия с хавлия, го покрих с тялото си. Беше силен и здрав, но не можеше много-много да мърда. С език обходих гръбнака, врата, ушите му… Не трябваше много, за да стана негова любовница. Колкото и да повтаряше, че тайната ни връзка е грешка, не преставаше да ме иска в леглото си. Аз уж се съгласявах, че постъпваме правилно, но в следващия миг отново се пъхвах под чаршафите му.
Накрая изобщо неслучайно забременях. Александър полудя – първо каза, че бебето не било от него. А от кого да е, като ако излизах, бях почти винаги с децата му! После запя друга песен
ако жена му научи, с него било свършено, да не говорим мен какво ме чака… Това беше звездният ми миг – направих му клопка и Ема ни завари съвсем на калъп.
Нататък всичко мина по план – тя се изнесе, като си взе лигавите отрочета и половината от семейното имущество. Не беше малко и това, което остана за мен. Принудих Александър и набързо се оженихме, преди да родя. Синът ни беше истински красавец, затова след по-малко от две години зарадвах мъжа си с още един. Тогава вече си отдъхнах, защото постигнах всичко, за което някога мечтаех.
Момчетата обаче поотраснаха и спокойствието ми свърши. Не ми се занимава повече с памперси, пюрета, разходки и глезотии. Вече ми е много досадно. За да не се изнервям, мъжът ми, щедро предложи да наема детегледачка… Аха да плесна с ръце и да извикам „Супер!“, прехапах си езика. Обещах да попитам приятели и познати. В главата ми обаче има само една мисъл: ако и новата стане любовница на Александър?! По корем ще се влача, но няма да го позволя!
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
Продадох девствеността си!
Leave a reply