Жена ми е алкохоличка

МАГАЗИН ПО-КРАСИВИ

Непрекъснато я дебна и я следя – това не е живот!

Жена ми Тони има проблем с алкохола. Обичам я много, затова правя всичко възможно да я отка­жа от тази пагубна страст. Вкъщи не се внася никакъв алкохол, а когато се събираме с прияте­ли, не се отделям от нея и 0 наливам само плодо­ви сокове и в краен случай малко бира В началото на август вече вярвах, че с общи уси­лия сме победили влечени­ето й към чашката, защото от пролетта насам Тони започна да спортува, да се грижи за дома ни, да не закъснява за детската гра­дина на сина ни, намери дори фирма, която й възла­га спешни преводи, по ко­ито работи вкъщи, и така помага на семейния бюджет. Благодарение на това успях да заделя пари да отидем на почивка. Щеше ми се най-сетне да покажа на малкия ни син Борис морето и дюните, по които си играех като дете.

Взех десет дни отпуск в средата на август, още в петък привечер натоварих колата и отидох да прибе­ра Борката от баба му, при която прекарваше повече то време, след като затво­риха детската градина за ремонт. Тони остана вкъщи да напълни двете хладилни чанти с продук­тите от фризера, за да го измие, после да се облече за път и като й звънна, да слезе към колата. При май­ка ми се забавихме не повече от половин час. Бор­ката беше радостен, че скоро ще види морето, прегърна за довиждане баба си и с цял сак играч­ки се настани на задната седалка. Всичко вървеше по план, възнамерявах да карам по новата магистра­ла и още същия ден да но­щуваме, разхлаждани от морския бриз.

Щом паркирах пред на­шия вход, кликнах на джиесема на Тони и зачаках. Минаха 10 минути, но тя не се появи. Помислих, че не е чула краткия сигнал – ре­ших, че е на балкона или в тоалетната, затова втория път звънях настоятелно. Притесних се – нямаше как да оставя Борката самичък и да отида да проверя как­во става. Измъкнах го от столчето му, заключих ко­лата и заедно се качихме до апартамента.

Отключих трудно – ключът на Тони ми прече­ше отвътре и се наложи да го избутам. Борката изти­ча в хола с вик: „Мамо, мамо, хайде на морето!“, но веднага се върна при мен и прошепна: „Мама спи.“ Замръзнах на място­то си. От антрето виждах дивана, единия крак на Тони и търкулналото се на пода шише водка. След месеци пълно въздържа­ние алкохолът можеше не само да я приспи, а напра­во да я убие! Идеше ми да я събудя, да я шамаросам и да й вдигна скандал, но щях да изплаша сина си. Вместо това скрих шише­то, метнах одеяло върху заспалата си жена, казах на малкия, че ще тръгнем на другия ден сутринта и го оставих в детската стая да си играе. Бях бесен и изоб­що не усетих тежестта на багажа, който се наложи да върна от колата обрат­но вкъщи. Отново включих фризера, извадих продук­тите от чантите и се заех да приготвя вечеря за Бор­ката.

Яд ме беше на Тони, че ме беше заблудила, ядос­вах се и на себе си, че й се предоверих – грешка, коя­то вече няма да допусна. На сутринта мълчаливо по­казах на Тони празната половинка и тя се разпла­ка. Призна ми, че си я ку­пила отдавна, за да прове­ри дали ще издържи. Отво­рила я, когато съм започ­нал да свалям багажа – ей   така, за настроение. Отпи­ла малко, а после не могла да спре. Докато съм приби­рал Борката, тя я надигна­ла няколко пъти и… нататък не помнеше нищо. Закле се, че й е за последно.

След като малкият се събуди, потеглихме за мо­рето, но почивката ми вече беше отровена. Непрекъс­нато бях нащрек и дебнех къде е и какво прави Тони. Дори нощем не си позво­лявах да се отпусна, защо­то вместо за едно дете, трябваше да се грижа за две. Определено жена ми се оказа по-непослушното.

Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:

lichna.istoria@gmail.com

 

Алкохолът е на път да развали брака ми!

 

 

 

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар