Имах уговорена работа в Испания, но дори и след епидемията няма да отида
Дълго време ми беше фикс идея да замина да работя някъде в Западна Европа.
Не че тук ми е било кой знае колко зле, винаги съм имал работа, бих казал добре платена и съм живял добре, не се оплаквам.
Имам си собствено жилище в моя град, живея сам, тъй като още не съм семеен и дори не успявам да си изхарча заплатата, имам и някакви спестявания благодарение на това, макар и да не са кой знае какви.
Но от това постоянно повтаряне каква огромна е разликата в стандарта и как тук винаги ще си останем втора ръка хора, бях твърдо решен да работя в някоя страна на запад.
Още повече, че професията ми е свързана с електрониката и е търсена навсякъде по света.
Преди месец ми се обадиха от Испания с конкретно предложение за работа. Бях на път да напускам сегашната си работа и да си стягам багажа, добре, че нещата се развиха междевременно, преди да съм сторил тази глупост.
Разбира се, след обявяването на кризисните мерки там, стана невъзможно да пътувам. Испанците ме увериха, че офертата им стои, само трябва да се изчака епидемията да отшуми.
Да, но вече май наистина не ми се ходи там.
В.К., 27 г., Велико Търново
Формулата на 24/7 подсигурява мощна подкрепа за имунитета 24 часа в денонощието в 7-те дни от седмицата
One comment
Гоце
Стандартът на живота се определя от 2 неща: реална собственост и потребление. Българите имат повече реална собственост от испанците, а потреблението у нас е 3 пъти по- високо. Жалко, че не си заминал. Щяхме да се отървем от още един простак.