Препалената доброта представлява преграда за истината. Следователно добрият човек съвсем не е задължително да е изтъкан от положителни характеристики
Защото едва ли лъжецът може да се смята за достоен пример. Разбира се, някои хора по природа са си такива – внимателни, ласкави. Те предпочитат да избегнат дори перспективата от конфликт.
Съществува такова понятие – лъжа за спасение. Знаеш, че си излъгал, за да запазиш отношенията, да не
огорчиш родителите, да не хвърлиш кал в лицето Но накрая лъжата винаги се разкрива, като често за това се плаща скъпо и прескъпо. И независимо зад какво оправдание може да се крие лъжата, в резултат тя се възприема от околните еднозначно и без всякакви уговорки просто като… лъжа. Каквато всъщност представлява.
Добрият по природа човек рискува да стане жертва на развратеното общество. Отначало добротата му е чиста и наивна, но постепенно върху нея се концентрира вниманието. Притежателят й получава статуса на безусловно добър човек и той е напълно наясно за това особено отношение към своята персона. След което започва злоупотребата. Защото „аз” съм толкова добричък и мил и затова всички са „ми” длъжни.
Трябва ли тогава да се търпят всички издевателства, да се съгласяваме и подкрепяме?
Не и още веднъж категорично не! Твоят път е твой избор, който никого и с нищо не задължава. След осъзнаването на невзаимността добротата придобива фалшиви нотки, а след това бива напълно изместена от обикновеното безгръбначие.
Това се случва невинаги и не е всички. Но за мнозина „добряци” отдавна са приготвени отделни котли на отделни огньове.
Добротата = слабост
Нека оставим настрани моралните и философските въпроси. Прекалената доброта е напълно възможно да се отразява негативно върху ежедневието на добрия човек, особено по нашите географски ширини. Защото много често тя бива възприемана като слабост. А какво може да се очаква, когато наличието на ум се смята от мнозинството за порок.
„Ти, какво, на много умен ли ми се правиш?” -тази фраза се произнася със заплаха и едновременно с презрение. Ако си умен и добър и при това не го криеш, няма да ти е лесно.
Прост пример: ако такъв човек има нужда от съдействие от държавни органи, то нахалството се оказва пет пъти по-ефективно. Разбира се, могат и да обърнат внимание на вежливото ви поведение, да го оценят положително. Но първо ще решат проблемите на нахала след вас на опашката, който крещи и настоява незабавно внимание, смятайки, че всички му го дължат. Докато ти, добричкият, вежлив, съвестен и безопасен гражданин ще търкаш подовете на кабинетите, ще събираш документи, да ти дойде акълът.
Добротата ви прави неадекватни
Хората, потънали в доброта, често възприемат света напълно неадекватно. С това обикновено те вредят, на първо място, на себе си, но се случва – и на околните. При тях картината на реалността е изкривена. Забравили са,бедничките, поговорката „Не съди за другите по себе си”. Обикновено тя се прилага спрямо негативни качества, но е напълно вярна и към такива понятия като добротата.
Накратко, светът далеч не е мил, светъл и пухкав и едва ли ще прояви тези си качества по отношение точно на вас. Така очакванията на добряка не се оправдават. Той се оказва неподготвен за среща с реалността и затова страда.
В по-добрия случай това се случва в уединение. Много по-лошият вариант е, когато точно такъв неадекватен добряк започва да раздава съвети наляво и надясно. Получава се истински трагична картина. От една страна, човекът искрено смята, че дава добри съвети, като разпространява доброта. От друга – фактически той сее единствено неадекватност. Съветите му могат не просто да не сработят, но и да дове-
дат до наистина печални резултати.
Добротата увеличава злото
Излиза, че прекалено добрите хора носят вреда, като се явяват проводници на злото. Те не са способни решително да му се възпротивят, като го назоват по име и му дадат ясно определение. Виждайки нерешителността и безсилието на такива хора, злото получава увереност в своите възможности, както и безнаказаност.
В случая с обикновения „малък” човек се закрепва също такова обикновено и малко зло. Такива хора определят като „сложен характер” обикновеното нахалство – просто човекът си е такъв, трябва да го разберем. А нахалството се подхранва, усилва се и се превръща в арогантност. И срещайки по пътя си добряк с малко по-висок статус, се превръща в коварна подлост.
Leave a reply