Това е суперизнервящо
Аз съм на 17 години и от една седмица живея с четвърти „баща“ само за последните три години.
Разбира се, не ми е баща – с истинския ми баща се разделиха, когато бях на 12. Просто оттогава не е спряла да търси голямата любов.
Винаги, когато се нанесе някой мъж в къщата, решава, че той е голямата й любов и в началото всичко е прекрасно, но за съжаление това никога не трае повече от година.
Аз не съм някаква злобна тинейджърка, искам майка ми да е щастлива, знам, че до няколко години ще имам свой живот и не й пожелавам да е самотна.
Винаги съм приемала приятелите й, с всички тях ставахме приятели, а и честно казано до този момент вичките са се държали добре с мен.
Не мога да се оплача и от нея като майка – винаги се е грижела добре за мен, никога нищо не ми е липсвало. Дори донякъде е и по-добре, защото, когато тя няма възможност да ми вземе нещо, ми го купува истинския ми баща, с когото се виждаме постоянно.
Лошото е, че тъкмо свикна с поредния й приятел, и той се изнася и, въпреки че ми е майка, трябва да призная, че винаги е по нейна вина. Не ми се иска да го казвам, но съм сигурна, че същото ще стане и с този мъж сега. Да вземе да реши кой е голямата й любов, че не се издържа, а и годинките й не намаляват.
В.Д., София
Add comment