Домакинската работа се превръща в удоволствие за децата, ако спазвате ето тези съвети!

Психолозите са категорични, че приобщаването на децата към домакинската работа е полезно от най-ранна възраст

То развива чувство за отговорност, повишава самооценката при успешно справяне, укрепва семейните връзки

Последното не е за подценяване, макар че няма директна връзка с трудолюбието. Синът или дъщеря ви свиква да се грижи за другите. Така и така мама трябва да сготви вечеря – докато детето й помага, ще си говорят как е минал денят им. Допълнителен плюс е създаването на навици да се действа в екип.

Специалистите разграничават т.нар. сензитивни възрастови периоди, през които уменията по-лесно се усвояват и затвърждават. Те казват, че особено важни са третата и седмата година.

Тогава децата са много активни и силно мотивирани да бъдат самостоятелни, опитват се да се доказват, стараят се да изглеждат като възрастните. Логично е, че искат да вършат и нещата, които правят големите. Затова 3-годишно дете се опитва да мъкне кофа, по-тежка от него, или да сгъва завивки – то иска да помага. Точно този етап трябва да уловите и да действате правилно.

Една от често допусканите грешки е, че родителите не проявяват търпение да изчакат синът или дъщеря им да оправи леглото или да си отреже филия хляб

Предпочитат те да свършат работата. По този начин изпускат онзи момент от развитието, през който чрез най-малък разход на усилия се усвояват полезни навици.

Психолозите изтъкват, че е препоръчително 7-годишните деца вече да се включват в дейности с краен продукт или резултат, който е видим във времето. Те се демотивират, когато им се възлагат бързо изпълними задачи като например изхвърлянето на боклука. По-добре им дайте идея да посадят в саксия семка от лимон или портокал ида се грижат за растението.

Може още на 3 години да разпределите на детето домакинска отговорност, а с възрастта да увеличавате и да усложнявате задачите.

Само това обаче не стига. Имайте предвид, че най-трайни навици се изграждат, когато детето се труди заедно с двамата родители. Така запомня радостта от общуването на цялото семейство. Освен това не е много възпитателно да го карате то да реже продукти, докато готви с мама, или пък двамата да чистите къщата, а пък тате да си седи на дивана. В един момент ще чуете и от най-послушното дете „Че защо аз да ти помагам, накарай баща ми“.