Провалът е част от живота, приемете го достойно

Драматизмът е излишен, когато не успеехте в нещо. Да възкликнете „Аз съм провал“ е вредно, съветват психолозите

Провалът е събитие, а не човек. Никога не мислете неуспеха като показател за вашите лични качества. Щом го преживявате по този начин, много по-трудно ще се измъкнете. А когато зациклите в страдание, разочарование, гняв, отчая ние, каквото и да подхване те, няма да ви се получи. Озаптете его си, което обидено хленчи, не се хващайте за сърцето, а включете мозъка си.

Първо, за вдъхновение вижте какво казват умните хора. Томас Едисън, откривателят на електрическата крушка, дълго разработвал прототипа й, но все нему се получавал. Попитали го защо продължава да опитва след толкова много провали. „Не съм се провалил. Просто открих 10 000 начина, които не работят“, отвърнал изобретателят.

Учените вярват, че опровергаването на една хипотеза е също толкова полезно, колкото доказването й, защото са научили нещо по пътя. Британецът Ричард Брансън неслучайно е милиардер. Той твърди, че е свикнал да приема провала с отворени обятия, да го анализира, като го разбива на по-малки части и се опитва да извлече нещо позитивно от всяка една, като не повтаря същата грешка. „Работя ден и нощ, за да избегна провала. Но ако не успея, ще се изправя на следващия ден. Най-важното за предприемачите е да не се отчайват от неуспехите“, казва той.

Накратко, провалът е част от живота

Понякога идва рядко, друг път зачесгвява. Ако смятате, че никога няма да ви се случи, сте утописти. Ако смятате, че все на вас се случва, сте песимисти. Оптимистите реалисти по най-бързия начин поемат отговорност за неуспеха си и започват да си извличат поуки.

По най-бързия начин не означава веднага. Дайте си ден-два да пострадате. Споделете с приятели. Починете си и направете нещо забавно, за да си проветрите главата.

След това сядайте да мислите. Да драматизирате, казвайки си „Аз съм провал“, е първото вредно. Но второто вредно е да си кажете, че вие не сте виновни. Това в 99,99% от случаите не е вярно. Провалът най-вероятно се е случил заради вас – заради нещата, които сте направили или не сте направили. Ключово важно е да отделите едните от другите.

Преди това обаче, за да сте съвсем спокойни, че не попадате в онези 0,01% невинни за провала си, анализирайте нещата, които бяха под ваш контрол и които не бяха. Като си ги напишете в две стройни графи, истината ще лъсне.