Истинската зрялост идва когато спрем да се бъркаме в живота на другите и не занимаваме излишно хората с нашия собствен живот
Идеалистите и романтици, търсещи смисъл на живота, свое място в света, опитващи се да разберат законите на природата и вътрешния свят на съседа – това са хора които не са прекрачили границата на младостта. Те са способни искрено да обичат, дълбоко да чувстват, готови са на саможертва както заради висока идея, така и заради благото на обичан човек. Мнозина смятат „юношите” за чудаци, които не са от нашия свят. Отстрани такъв човек може да изглежда стеснителен, мекотел, нерешителен. Но това съвсем не е така. Просто той все още не е определил своите ценности и приоритети, не разбира напълно на какво е способен и какво иска от живота. Както и при обикновения юноша, на него не му достига зрелост.
Всички безусловно се смятаме за зрели хора. Но признайте си честно: винаги ли сте способни трезво да оцените ситуацията, премерено и без емоции да вземате решение? Не се ли появява понякога желание да застанете встрани от проблемите – нека другите се разправят? А кои са „другите”? По- опитните, по-умните, възрастните?
Истински зрелият човек не се страхува от отговорност, не се опитва да избегне неприятностите. За разлика от юношата той вече е открил себе си, примирил се е със собственото си несъвършенство, макар че стремежът към по-добро не му е чужд. „Радвай се на живота и не пречи на другите да живеят” – така може да се формулира кредото на зрелия човек.
В идеалния случай към подобни убеждения достигаме около 35 – 37 години. За мнозина тази възраст е преломна: човек окончателно изоставя опитите да угоди на родителите 4 си, на учителите, на партньорите и започва да живее изключително според собствените си разбирания.
На някои им е съдено до старини да си остават в „забавачката” или „тийнейджъри” — такава е тяхната цел, духовната задача в настоящото им въплъщение. Такъв човек може да бъде напълно щастлив. Той не се тормози, не страда, тъй като се е справил със своята „програма минимум”. Докато друг усеща, че тича в затворен кръг, иска да се измъкне от него, да се издигне на по-високо ниво, но не може. И мнозина си отиват от живота, без да са се реализирали. Тъжно. Защото може реално да им се помогне: достатъчно е само да им се подаде рамо, да им се даде посока и човекът ще преодолее поредното стъпало на развитие.
Add comment